Де Кунинг вече официално беше най-скъпата картина в света. Журналистите пишеха есемеси, съобщавайки новината, когато Пандора кимна, хвърляйки тревожен поглед в моята посока. Другият телефон наддаде. Дребната стара дама направи още един лек знак.
— Триста и трийсет милиона паунда. Сега сте вие, мис.
Ийгълс кимна на Пандора, която направи пауза, заговори, спря. Щеше ли да наддава? Не, тя се отказа. Благодаря ти, господи. Ако бяха продължили още малко, щях да се задуша заедно с половината зала — през последните няколко минути бях забравила да дишам.
— Между дамата и купувача по телефона. Чух ли триста и четирийсет милиона?
Тя направи знак, макар че другият на телефона поклати глава.
— Триста и петдесет милиона паунда за Вилем де Кунинг, Кръстопът! Честито, мадам.
Сумата предизвика възторга на тълпата. За миг залата утихна, всички бяха изпълнени със страхопочитание. Последва бурен изблик, всеобщо отпускане. Повечето от служителите в аукционната къща успяха да запазят самообладание, но Ийгълс доловимо се задъхваше в микрофона, протягайки ръце към публиката.
— И сега, последният експонат за вечерта, Пол Гоген, Жена с ветрило II.
Чувствах как стотици очи ме следят от всеки ъгъл на залата. Докато изнасяха картината, не можех да се въздържа да не погледна към Да Силва. Изглеждаше спокоен, погълнат от екрана на телефона си, едва вдигна поглед, когато творението на Ли беше поставено на Стойката.
— Фю! — пошегува се Ийгълс, повтаряйки жеста на Рупърт с носната кърпичка. — Каква вечер, дами и господа, каква вечер! Сега, чувам ли начална оферта от петдесет милиона?
За един ужасен миг очаквах някой да се изправи и да изобличи картината. Сякаш изведнъж не я виждах добре, всяка линия и слой цвят крещяха „фалшификат“! Сега, вече изложена, хилядите пъти, когато очите ми бяха преминавали по платното, търсейки и най-микроскопичния недостатък, не струваха нищо. Изпитах безумен порив самата аз да я изоблича, да се изправя и да сложа край на всичко. Какво ме интересуваше дали Ражнатович ще си получи парите, дали Да Силва ще бъде помилван? Седнах на ръцете си и се втренчих неподвижно в твърдата яка на мъжа пред мен. Тя трябваше да се продаде. Ако не се продадеше, кошмарът нямаше да има край.
Първите оферти вече се надпреварваха, преди да се съсредоточа върху гърба на Йермолов, търсейки намек за движение. Цифрата над Ийгълс показваше осемдесет и пет. Йермолов вдигна табелката си. Още един поглед през рамо. Да Силва определено вече внимаваше съсредоточено, очите му, както и моите, бяха вперени в Пандора. Тя наддаде. Йермолов контрира. Последваха оферти от залата. Сто, сто и двайсет, сто и петдесет. Отдалече почти можех да усетя облекчението на Да Силва. Ражнатович щеше да си получи желаната цена. Но аз исках повече.
— Дами и господа, има оферта за двеста милиона паунда.
Сега Ийгълс понижи глас, фокусирайки цялата енергия на тълпата върху дуела между Йермолов и Пандора, след като един по един останалите участници се отказаха. Вперих очи в скута си, желаейки Йермолов да продължи. Не ставаше дума за парите на тези хора. Яхти, самолети, момичета, картини. Парите зависят просто от това как си правиш сметката. Трябваше да се надявам, че желанието на Зулфулгарли да спечели ще надделее. Беше стигнал до триста и трийсет милиона паунда за Де Кунинг — това ли беше границата на неговата безумна представа за бюджет?
Двеста и трийсет, двеста и петдесет. Йермолов продължаваше да вдига номера си безстрастно, сякаш играе пинг-понг. Двеста и седемдесет. Можеше да се чуе, ако падне сламка за кокаин от „Тифани“. Двеста и деветдесет, триста, те продължаваха, подтиквани от мълчаливата, сдържана лудост на тълпата.
— Триста и двайсет милиона паунда.
Дълга пауза. После Йермолов бавно наддаде. Не можеше да го купи. Не можех да му го причиня. Пандора говореше бързо в слушалката. Тя чакаше. Ийгълс изчакваше. Пандора още шепнеше.
— На господина на първия ред за триста и трийсет?
Мамка му, не. Той трябваше да наддава, трябваше. Пандора се взираше неуверено в тълпата. Тишината продължаваше, докато търсех погледа й. Кажи името, Пандора, кажи името. Напомни му, че става дума за Йермолов. Бях готова да повярвам в телепатията, само и само тези три срички да излязат от устата й. Тя закри микрофона с ръка, обърна се настрани. Добро момиче, добро момиче.
Пандора рязко кимна и направи знак.
— Триста и четирийсет милиона за Жена с ветрило II от Гоген. Сега е ваш ред, сър.