Но Йермолов вече клатеше глава, сваляйки номера си.
— На триста и четирийсет милиона паунда ще прекратя офертите.
Усетих вкус на кръв от вътрешната страна на устата си.
— Продадена.
Бях скочила, преди тълпата да се изправи на крака, проправяйки си път към задната част на залата, насочвайки се към кабинета на Рупърт. Анжелика се намираше от другата страна на залата в пълна инста-лудост, подскачайки като военен репортер. Успях само да хвана погледа на Да Силва, докато се втурвах през вратите. Рупърт стоеше на бюрото си, под големия екран, който предаваше на живо търга, наблюдавайки настъпилия хаос, а Ийгълс се спусна от трибуната, сякаш току-що бе отбелязал печелившата дузпа на финал на Световното първенство.
— Рупърт?
Той се обърна, бавно, полузамаян от видяното. Всъщност имаше следа от сълза в гънката на брадичката му.
— Триста и четирийсет — прошепна той. Стиснах силно очи, докато ме прегръщаше.
Тапите вече гърмяха, когато се отправих към склада. Бях обяснила на Рупърт, че съм твърде разтърсена, за да се присъединя към партито, и след краткия емоционален изблик той каза, че напълно ме разбира. Ако си отидех, само Ийгълс можеше да го измести от светлината на прожекторите. Бях повече от щастлива да му подаря този миг. Помотах се в коридора, докато връщаха картините. Експерт от къщата ги отмяташе, когато ги прибираха в склада, където щяха да останат, докато се обработи цялата документация преди доставката. Дръпнах Джим за ръкава, докато минаваше с една количка.
— Джим! Не е ли чудесно!
Той ми се усмихна.
— Най-добрата продажба в историята. Ще свършим след минута. Събираме се на пиячка в „Йорк“, чувствайте се поканена.
Засмях се.
— Благодаря, но трябва да се върна там горе.
Завъртях уморено очи към шума, идващ от партито.
— Слушай. Бих искала да я погледна за последен път, но пропускът остана в палтото ми.
— Няма проблем, мис — затаих дъх, когато ме остави да мина през вратата.
— Благодаря. Само за минута. О… но, Джим — направих лек безпомощен жест към бялата ми рокля. — Може ли да заема?
— Разбира се. — Той разкопча кафявата си престилка.
— Ти си супер. Ще ти я оставя до рафта. И ето — подадох му двете петдесетачки, които бях приготвила. — Почерпи момчетата от мен.
— Много мило от ваша страна, мис, поздравления!
Ако някога бих планирала обир на произведения на изкуството, щях да избера точно този момент, веднага след голям търг, когато всички са разсеяни и творбите биват местени в склада, единственият малък пропуск на охраната в сградата. Скрих се в стола-носилка, докато и последната картина не беше складирана и носачите не тръгнаха за кръчмата.
28
Сутеренът беше слабо осветен и хладен, чуваше се само лекото тракане на температурните агрегати. Погледнах си часовника — 10.40 ч., Да Силва щеше да пристигне след около петнайсет минути — след това изпратих есемес на Елвис: Тръгвай. Време бе за бърза обиколка. Повечето от картините бяха подредени в калъфи, но в пространството, запазено за „Бритиш Пикчърс“, няколко платна бяха подпрени на тезгяха пред една от големите маси за разглеждане. Потърсих ключа под ръба на масата и включих ултравиолетовата светлина. Уилям Ети. Меки викториански бедра и розови викториански гърди, отпуснати в престорено свенливи пози на викторианското желание, плътта изглеждаше сюрреалистично синя на изкуствената светлина. Перфектно. Извадих престилката от чантата си, събух си обувките, завързах роклята си на кръста и тръгнах към вратата, която водеше към рампата за товарене. До стената бяха наредени ниски дървени колички в очакване на доставките за следващия ден. Внимателно закарах една вътре, престилката ме пляскаше по голите крака, поставих желязната дръжка зад масата за разглеждане, преместих чантата си до плота, зад двойка преплетени голи момичета. Едва имах време да сваля роклята и престилката и да скоча върху масата, когато чух гласа на Да Силва:
— Amore, sei qui?[45]
— Насам — отвърнах, като се отпуснах на лакът и се изтегнах върху дървения плот, съзнавайки ефекта на опаловия отблясък на собствената ми кожа върху лакирания гланц на картините. Той ахна, когато ме видя, и аз улових погледа му, който бавно премина по тялото ми, а след това по картините, по всички тези полуотворени устни, розови зърна, меки крайници.
— Ти каза…
Поставих пръст на устните си:
— Шшт. Няма значение какво съм казала. Ела. — Седнах, а той се приближи до масата, разтвори широко краката ми, прокара ръка по шията, гърдите и бедрото ми до устните на вулвата ми, разтваряйки я за устата си, и се смъкна на колене пред мен. Ръката му се движеше нагоре, галеше и притискаше гърдите ми, докато езикът му се притискаше в мен. Отпуснах глава назад, докато той ближеше и засмукваше влагата ми, а тялото ми му отвръщаше дори когато се протегнах за чантата зад мен. Той се изправи, освободи набъбналия си член и посегна да ме дръпне към себе си, но аз се извих и потупах масата до мен.