— Мой ред е. Бързо, легни. — Той се подчини и аз го яхнах, разтворила крака под прав ъгъл, само крайчето на възбудения му член се докосваше до устните на вагината ми. Бавно се отпуснах, поемайки главичката му, след това отново се отдръпнах, като отново го погалих с устните си. Той изстена и аз вдигнах ръцете му над главата, като извивах тялото си в кратки усуквания, надолу, в кръг, надолу, в кръг, и го поемах по-дълбоко всеки път, до момента, в който потъна докрай в мен, аз се надигнах, поспрях на върха, после се впих толкова силно в него, че дъхът ми спря. Отпуснах се, притиснала бедрата си към неговите, стиснала здраво члена му по дължина, и започнах бавно да описвам осморки, стягайки силно мускулите си на върха на всеки тласък.
— Sei una meravglia.[46]
Наклоних се напред, оставих зъбите му да хванат зърното ми, все още триейки се в него, притеглях го по-близо, по-отблизо, наблюдавах лицето му.
— Харесва ли ти? Харесва ли ти да чукам така?
Той кимна, оглупял, обезумял, готов за атака.
— А така?
Той свърши, когато извадих малкия пълнител от чантата си и с първото си поемане на дъх при оргазма пое и първата глътка бутан. Неговият дюпон ми беше дал идеята. Главата му клюмна, но след миг се опита да се бори, нахлузих найлоновата торба върху главата му, преброих до двайсет и му впръсках втората доза. Той се задави и се отпусна, вътрешно и външно. Вдигнах се от него, обърнах го по корем и му сложих белезниците, преди да махна торбата. Не исках да умре. Облякох униформената престилка, окачих чантата си на дръжката на количката, повдигнах с крик пода й на нивото на пейката, после го претърколих върху нея и го завързах с найлоновите ленти, прикрепени към таблата. После го избутах в двора. Трябваше да се облегна назад, за да уравновеся теглото му, докато го спусках надолу по рампата от плоскости. Веднага щом стигнахме на долното ниво, писах на Елвис.
Тук ли си?
Отвън.
Нощният въздух сякаш съживи Да Силва: той стенеше и се напъваше да повърне. Дадох му още една малка доза, за да го упоя отново, след което използвах пропуска си, за да отворя портата на склада. Това беше най-трудната част. В самия склад нямаше камери — къщата беше твърде предпазлива по отношение неприкосновеността на клиентите, но всеки, който наблюдаваше тези в двора, щеше да види носач и количка. Охраняващият патрул можеше просто да провери склада. Нямаше да открият нищо нередно — носачите понякога придвижваха някои неща през нощта, за да успеят да изпълнят ранните сутрешни пратки — но нямахме много време. Кабината на охраната беше до лобито, следователно разполагахме с не повече от две минути.
Както беше планирано, Елвис беше влязъл на заден в алеята и беше оставил вратите на микробуса отворени. Когато слезе да ми помогне, видях с усмивка, че носеше обикновено дънково яке и дори беше пожертвал помпадурския си перчем. Безмълвно му направих знак да ми помогне с количката.
— Това ли е пакетът? — прошепна той сухо.
— Покрий го и запали микробуса. Побързай. Ще върна това на мястото му.
Портата се плъзна и се затвори, когато излязохме от алеята. Нито звук от склада.
— Донесе ли ми нещата?
— Там са. До онова, каквото и да е то, отзад.
Протегнах се над седалката, усещах голия си задник под престилката, но Елвис гледаше черното такси, което минаваше по улицата. За един мъчителен миг то намали, сякаш да свали пътник, но продължи нататък. Моето куфарче и малката количка лежаха до Да Силва, който започваше да идва на себе си.
Извих се въпреки предпазния колан и го избутах на една страна. Щеше да повърне, а аз не исках да се задави. Измъкнах джинси, суитчър и маратонки от количката и ги облякох.
— Донесе ли и стола?
— Всичко, точно както каза. Комплектът е в раницата под седалката. Кевин каза да ти дам това — добави Елвис безучастно. — Каза, че си специална.
Той ми подаде шоколадово десертче. Лорънс обичаше да поднася лакомства от „Кадбъри“ вместо хапки. Колко мило, че Кевин си е спомнил. Елвис запали цигара и надникна към задната седалка.