През това време ловецът седял до хубавото момиче. Понеже никой не носел салатата, а и на момичето много му се искало да я опита, то попитало:
— Защо я няма още салатата?
Тогава ловецът си помислил: „Зеленчукът сигурно е подействал вече“ и казал:
— Ще отида в кухнята да видя какво става.
Като слязъл по стълбата, видял двете магарици да тичат из двора, а салатата се търкаляла на земята.
— Добре, тези двете са изяли своя дял — рекъл той.
Вдигнал от земята останалите листа, сложил ги в чинията и ги занесъл на девойката с думите:
— Аз ще ти поднеса вкусната салата, за да не чакаш повече.
Хапнала тя и мигновено изгубила човешкия си образ — превърнала се в магарица и хукнала на двора.
Ловецът измил старателно лицето си, за да могат магьосницата и дъщеря й да го познаят, слязъл на двора и извикал:
— Сега ще си получите наградата и за вашето коварство.
Вързал трите за едно въже и ги подкарал. Стигнал и до една мелница. Почукал на прозореца; мелничарят подал глава и го попитал какво желае. Ловецът казал:
— Водя три вироглави добичета, защото не искам да ги държа вече. Ако ги прибереш да ги храниш и да ги гледаш така, както аз ти наредя, ще ти платя, колкото поискаш.
Мелничарят рекъл:
— Защо не? Но как да ги гледам?
Тогава ловецът му наредил да дава на старата магарица, а тя била магьосницата, по три пъти на ден тояга и веднъж храна; на средната, тя била прислужницата, веднъж тояга и по три пъти храна; а на младата, тя била девойката, нито веднъж тояга и по три пъти храна. Не му давало сърце дори да си помисли, че някой може да бие девойката. После се върнал да живее в замъка и намерил там всичко, от каквото имал нужда.
След няколко дни при него дошъл мелничарят и му казал, че старата магарица, на която давал по три пъти на ден тояга и само веднъж храна, умряла.
— Другите две — продължил мелничарят — не умряха и ги храня по три пъти на ден, но са толкова тъжни, че не вярвам да живеят още дълго.
Тогава ловецът се смилил, забравил гнева си и поръчал на мелничаря да ги доведе в замъка. И когато дошли, дал им да хапнат от добрата салата и те възвърнали човешкия си образ. Хубавата девойка паднала на колене пред него:
— О, любими мой, прости ми за злото, което ти сторих! Майка ми ме принуди да постъпя така, това стана против волята ми, защото аз те обичам от цялото си сърце. Твоят вълшебен плащ е тук, а за птичето сърце ще изпия едно питие и ще го повърна.
Но ловецът си бил наумил друго и казал:
— Нека стои у тебе, няма значение у кого от двама ни е, защото аз съм решил да се оженя за теб и знам, че ще ми бъдеш вярна.
После вдигнали сватба и живели щастливо чак до смъртта си.