Това и направихме. Двамата с Меган използвахме една и съща система, когато седнехме да творим публицистика. Записвахме всичко, абсолютно всеки факт, мнение или цитат от интервю върху листчета. Пишехме и ги подреждахме, пишехме и отново ги преподреждахме, редяхме ги на купчинки по теми. В крайна сметка разполагахме с хиляди листчета, внимателно подредени и съхранявани в стотици пластмасови кутийки (които, разбира се, купихме от секцията за канцеларски материали на „Магазинът“).
Също като повечето хора на нашата възраст живеехме предимно на лаптопите си, но в случая нямаше как да пишем книгата си на компютър. Затова постоянно преглеждахме кутийките и пренареждахме листчетата, когато се появеше някаква нова информация.
О, все още продължавахме да използваме интернет, и то много.
Интересувате се от индианското име на Ню Бърг, Небраска? Отидете в Гугъл. (Името между другото е англицизирана форма на ном-ба, думата на племето куапау за голяма нужда.)
Чудите се дали купувачите смятат, че има някаква разлика между купените онлайн и от истинските магазини стоки? Здрасти, Гугъл. (Оказва се, че на повечето хора не им пука.)
Тази вечер обаче бяхме във владенията на листчетата. Посветихме няколко от тях на библиотекарката Деб и съпруга й, който бил „прехвърлен“. Имаше около десет листчета за мъжа, който излезе от „Пица Магазин“. Имаше за „Брик Стрийт“ и „Мортар Стрийт“. Претърсването за камерите. Съседите, които дойдоха да помогнат. Ченгето и неговото „любезно“ предупреждение. И така нататък, и така нататък.
Нашите моливи номер 2[8] стържеха върху хартията, прекъсвани единствено от полъха на неочакваното ледено течение.
Горе-долу по едно и също време ни заболяха раменете. Извихме гърбове и протегнахме ръце.
— Кога ни доставиха онази кутия ей там? — попита Меган.
Огледах се. Съпругата ми сочеше към кашон, на който пишеше „МАГАЗИНЪТ КАНЦЕЛАРСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДОМАШНИЯ ОФИС“.
— Нямам представа — отвърнах аз. — Поръчвала ли си нещо?
— Не. Не съм поръчвала нищо, откакто дойдохме в Ню Бърг.
Отидохме при кутията. Беше оставена под една от гредите на покрива. Отворихме я съвсем лесно и погледнахме вътре: два пакета моливи номер 2, увити в целофан, петнадесет пакета листчета с различни размери и цветове, малка картонена кутийка с десет химикала и — най-странното от всичко — два дебели бележника. На единия пишеше „ОТ БЮРОТО НА МЕГАН БРЕНДАЙС“. Другият беше идентичен на първия, освен че беше с моето име, изписано върху него.
— Сигурен ли си, че ти не си ги поръчал? — попита Меган. — Господи, имам предвид, че това са точно онези неща, които използваме.
— Аха, като фъстъченото масло и зърнената закуска, с които са ни заредили. — Двамата просто не искахме да говорим по темата.
Часът беше почти 2:00. Време беше да приключваме за тази вечер.
— Някак си се чувствам десет пъти по-будна, отколкото когато започнахме — съобщи съпругата ми.
— Добре. Нека не хабим полезна енергия — предложих аз. — Отвори сайта на „Магазинът“.
Меган ме изгледа с учуден поглед, който направо крещеше „Какво си намислил?“, но отвори сайта и на екрана се появи добре познатото:
Добре дошли в „Магазинът“
Тук има всичко, от което се нуждаете в живота.
Взех лаптопа от ръцете й и тя застана над рамото ми, за да види какво набирам.
Отидох на раздел „Магазинът за книги“. Точно така „Магазинът“ започна своя търговски поход в цял свят именно чрез продажбата на книги. Успя да събере най-голямата колекция от книги в света, която беше по-голяма дори от библиотеката на Конгреса. Класики, бестселъри, учебници, детски книжки, порно — всичко, което можеше да се постави между две корици.
В добавка към всички тези традиционни книги имаше един уникален раздел: „Дайте заявка каква книга искате да бъде написана“. Тази секция от уебсайта на „Магазинът“ беше пълна с предложения за книги, които все още не съществуваха — „Как да кастрирате домашния си любимец у дома“ (кълна се, че имаше такова заглавие) и „Тао в алгоритмите“ бяха само две от хиляди.
Отидох на буквата О. Точно под заглавието „Оркестрални зен съпроводи“ натиснах бутона „Заявете книга“.
Написах „Одисей: Перфектното хапче за сън“.
Последващото изречение изпълни екрана: „Ще разгледаме заявката ви възможно най-скоро. Проверявайте редовно“.
Погледнах Меган, която се заливаше от смях. Целунахме се.
Целувката ни беше изпълнена със смесица от любов, секс и страх.