— Май ще хапваме барбекю за вечеря.
Няма лъжа, няма измама, на кухненския плот имаше голям поднос със свински ребърца, купа с картофено пюре от сладки картофи и филийки, намазан с масло царевичен хляб.
Единственото, което ме изуми, беше фактът, че въобще не бяхме изумени. Бяхме започнали да осъзнаваме, че нарушаването на личното ни пространство е част от живота в Ню Бърг.
Взломаджиите явно бяха свършили доста работа в къщата ни. Счупените панти на килера за палта бяха поправени, а чистите дрехи в сушилнята бяха нагънати и прибрани.
— Това е извратено — отбеляза Меган. — Някой… човек може би, вече не знам… е докосвал… бельото ми. Това е истинска перверзия.
— Нарушаване на личното пространство — отбелязах аз. — Кара те да се чувстваш, сякаш някой е нарушил личното ти пространство.
Съпругата ми поклати глава.
Алекс се намеси в разговора ни. Характерно за него, стоеше точно до отворения хладилник.
— Хей, мамо, помниш ли, че те помолих да поръчаш „Маунтин Дю“ следващия път, в който пазаруваш, а ти ми отказа?
— Всъщност ти отговорих… „няма начин“. Има прекалено много захар в това безалкохолно.
— Някъде четох, че има една чаша царевичен сироп на всеки 350 милилитра — добави професор Линдзи.
— Е, явно онзи, който е шетал из къщата, не е бил на същото мнение. Има два пакета по шест броя в хладилника.
Леглата бяха оправени. Аптечката в банята беше заредена със специалния сапун на Меган. После… в един момент спрях да търся промените.
— О, мамка му. Трябва да видя нещо.
Побягнах по стълбите към тавана. До нашия „кабинет“, в който пишехме книгата си. Не можех да повярвам, разбърканата ни купчина от листчета беше подредена. На пода до принтера беше оставен нов тонер. И — майка му стара! — в малкия прозорец до работното ни място бяха сложили климатик.
— Меган — провикнах се. — Качи се тук, горе!
— Не мога. Има човек на задната врата.
Докато сляза по стълбите, Меган и Линдзи отиваха с бърза крачка към кухнята.
— Видяхте ли на монитора кой е? — попитах аз.
— Ти кой мислиш? Фред и Етел.
— Кои са пък тези? — учуди се дъщеря ни.
— Забрави, скъпа. Много преди твоето време са — обясни съпругата ми.
— По дяволите. Беше дори преди нашето време.
Меган отвори вратата на Бете и Бъд. Настанаха целувки и прегръдки.
— Чухме, че ще хапвате барбекю тази вечер. Решихме да се самопоканим. Но не забравихме да донесем подаръци — каза Бъд.
— Домашен прасковен пай и купа с истинска бита сметана — разясни Бете.
Въобще не ги попитахме откъде знаят какви са плановете ни за вечеря. Вече бяхме разбрали, че магическите таблети на „Магазинът“ разпространяваха всякаква информация, каквато хората можеха да потърсят.
Настанихме се в дневната и четиримата си наляхме по чаша „Джаки Ди“, както Бъд наричаше така обичания от него „Джак Даниълс“.
— Няма нищо по-хубаво от леден „Джаки Ди“ и джинджифилова бира в гореща нощ.
Проклятие, помислих си. Имам въпрос и смятам да го задам. Да, бях наясно, че камерите работят. Знаех, че не можем да се надяваме на спокойствие и лично пространство в собствения си дом. Хич не ми пукаше. Затова си попитах:
— Когато не сте си у дома, а, да речем, пазарувате или работите… идват ли разни хора, които да правят разни неща? Променят ли това-онова? Оправят ли леглата и лъсват ли ваната?
Бете и Бъд се засмяха, но бях убеден, че зад усмивките им се криеше безпокойство.
— В началото, когато се преместихме тук, постоянно се случваха такива неща. После обаче спряха, вероятно защото сме прекалено големи простаци, за да се занимават с нас — обясни Бъд.
— Не сме особено кооперативни личности — подкрепи го Бете.
Настана неловка тишина. Гостенката ни първа я наруши:
— Разбира се, това е Ню Бърг. Не можете да бъдете сигурни дали ви казваме истината, дори да ви убеждаваме, че е така.
Още една неловка пауза. Меган отпи от своето „Джаки Ди“. Заговори:
— Вие също не можете да бъдете сигурни, че двамата с Джейкъб казваме истината.
— Точно така — съгласи се Бъд.
Четиримата избухнахме в смях.
Нямаше нужда Меган да казва нещо. Знаех какво си мисли.
Тупа-лупа.
20
Бете и Бъд се прибраха у дома веднага след вечеря, но много се зарадвахме, когато видяхме, че половината прасковен пай е останал. Алекс и Линдзи бродеха в своите Фейсбук и Инстаграм светове. Двамата с Меган се оттеглихме във вече климатизирания си кабинет, за да работим. Часът беше почти единадесет, но имахме енергията на хора, които току-що започват деня си.