Една от двойките се насочи към алеята.
Заговори Лин, която очевидно беше нервна:
— Ще карам Меган да тегли, докато не изберем тема, на която да водим цивилизован разговор.
Групата се умълча, но вече никой не се усмихваше.
Лин отново подаде торбата на Меган.
Съпругата ми извади едно листче и ми го сложи в ръката.
Прочетох на глас:
— Доктор Дейвид Уернър.
Няколко „Кой?“ и „Кой е този?“ възгласи се надигнаха от присъстващите.
Побързах да им отговоря:
— Това е човекът, който говори на събирането онзи ден. Той разобличи „Магазинът“.
— Чух за него. Ненормалник някакъв — обади се една жена.
— Съпругата ми помагаше на онова място. Каза, че този е маниак. Дори се наложило да го свалят от сцената.
Присъстващите започнаха да се раздвижват. Разменяха си мнения и идеи. Някои бяха изричани на доста висок глас.
— Струва ми се, че този е бил голям задник.
— Аха. Ако живееш тук, трябва да си наясно със сделката. Слушаш „Магазинът“. Градът е техен.
— Е, не бих казала, че съм съгласна с мнението на Уернър, но той определено има право да… — изрече една особено смела и глупава жена.
Друга жена веднага й се противопостави:
— Въобще няма право да идва тук и да си прави вятър на устата. Вероятно е един от онези тъпанари, които ни завиждат за хубавия начин на живот.
Бете стана на крака. Гласът й беше спокоен, но непоклатим:
— Мисля, че Уернър имаше право по доста въпроси.
Изведнъж всички се умълчаха. Бете бързо огледа присъстващите. Лицето й представляваше смесица от объркване и гняв.
— Какво ви има бе, хора? Толкова много ли се страхувате от „Магазинът“, че дори не смеете да споделите мнението си по време на барбекю?
— Не се страхуваме. Просто сме щастливи — провикна се Марк Стантън. — Толкова ли е лошо?
Бете му отговори веднага:
— Нека те питам нещо. Съпругата ти Куки също ли е щастлива? Толкова ли е щастлива, че вече не я виждаме?
— Бъд, накарай съпругата си да млъкне — изкрещя един по-възрастен мъж.
Лин Харис също се присъедини към глъчката.
— Няма друго място в цяла Америка, което да е толкова хубаво, колкото това. Простете ми, че просто ще си взема пазарската торба и ще си тръгна.
Лин Харис, съпругът й и още две двойки се насочиха към алеята.
— Не схващаш ли, Бете? На нас ни харесва да живеем тук. Смятаме, че е перфектно, по дяволите — заяви един от бадминтонците.
Тогава се случи.
Бете погледна право в мен и Меган и попита:
— Вие, приятели, знаете за какво говоря, нали? Трябва да се съобразяваме с много ограничения, наложени ни от „Магазинът“. Нашите животи са си наши. Съгласни сте с мен? Нали?
Не отговорихме.
Бъд се присъедини към нея.
— Стига де. Знаете, че е права. Знаете го. Нали? Джейкъб, Меган. Кажете нещо.
Не го сторихме.
Бяхме изправени пред избор, който беше изключително ужасен. Двамата със съпругата ми можехме да кажем онова, което мислим, и да прецакаме прикритието си или можехме просто да излъжем и да продължим напред с книгата си.
В този момент видимо непоклатимият Марк Стантън се пречупи и се разкрещя:
— Всичко това са глупости, Бете. Нямаше да имаме нищо, ако не беше „Магазинът“.
Хората бяха съгласни с изказването му и още няколко си тръгнаха. Някои пожелаха приятна вечер от учтивост, а други се ометоха сърдити, без да промълвят и дума.
— Какво ще правим? — попита ме тихичко Меган.
— Трябва да се опитаме да запомним всичко случило се тук тази вечер, след което да го запишем, когато се приберем.
26
Колите бързо напускаха алеята, сякаш бягаха от някакво бедствие. Само Мари остана. Тя говореше с Бете и Бъд.
Чухме я да казва:
— Благодаря за партито. Но вие двамата трябва да се научите кога да си държите устите затворени. Утре ще дойда да си прибера купите.
И тогава останахме само четирима. Бете и Бъд. Меган и аз.
— Благодаря — казах. — Наистина беше много интересно. Забавно и интересно.
Бете погледна тъжно Меган.
— Наистина ли мислиш така? Проблемът е, че… — но беше прекъсната от мъжки глас, който се разнесе от другия край на двора:
— Извинете ме, приятели — каза той. Забелязахме двама полицаи — мъж и жена, — които вървяха към нас. — Получихме оплаквания, че партито ви е много шумно.
Бъд, който беше нацупен и ядосан, отговори:
— Това е просто барбекю. Колко шумно може да е?
— Вие ли сте собственикът на тази резиденция? — попита полицаят.
— Да, двамата сме — отвърна Бете.