тихо
съобщи:
- Ние сме твоите сестри, Милада. Това е Емали, тя е малката... беше, преди ти да се появиш, сега ти ще си най-
малката - тя се усмихна, - аз съм Ирида, а това е Хатиа, наша приятелка.
След това изявление аз бях прекалено потресена, за да кажа каквото и да било.
- Успокой се, всичко е наред - побърза да ме увери Ирида.
И аз едва сега разбрах, че тя невероятно прилича на Камали, само оттенъкът на очите й е жълто-зелен, като
този на Хатор.
- Аз, аз, аз я намерих! - танцувайки пропя Емали. И веднага прошепна: - Само имай предвид, не казвай на
мама и тате, те ще ни претрепят, ако разберат, че сме прелетели над хребета.
- Д... добре - неуверено обещах аз.
Но след това! След това осъзнах, че три млади драконици се намираха в едно от човешките кралства! Та
това...
това...
- Но е най-добре веднага да отлетите оттук! На минутата! Това е опасно!.. - подхванах аз. Хатиа изведнъж
тихичко се разсмя и навеждайки се към мен, уточни:
- Ти какво, за нас ли се безпокоиш? Ти? За нас? Ти...
- Още веднъж й кажи така „ти” и очите ще ти издера - изведнъж много спокойно произнесе Ирида.
И го произнесе съвършено спокойно, именно така, че стана ясно - щеше да ги издере, без варианти. И
Емали, която изглеждаше невероятно лекомислена, обръщайки глава към третата драконица, също толкова
убийствено спокойно произнесе:
- Още веднъж, Хати, Милада е наша сестра. Каквото и да е оскърбление към сестра ни е оскърбление към
целия род. Всичко ли ти е ясно?
- Ама какво се заядохте с мен! - възмути се Хатиа, оправяйки нервно косата си. - Аз имах предвид „ти” си
човек. Просто тя е слабичка, не е като нас, драконите.
- Тя не е слабичка - нацупи устнички Емали, - просто е още малка. Нищо, тате ще я охрани.
- О, Еми - Хатиа демонстративно погледна към тавана, - Милада е удивителна и потресаваща, няма да споря
за това, все пак, да призове към живот някой от древните е способна само много чиста, светла и искрена
душа, а след като братчето ми... - тя си пое дъх с леко хлипане, изтри избилите под клепачите й сълзи и
продължи с менторски тон: - Но след деветнайсет годишна възраст хората не растат, разбери го.
- Ти просто не знаеш как тате умее да угоява! - парира Емали. След това се обърна към мен и меко произнесе:
- Не се безпокой, ние не сме сами, това първо и второ, с нас е Рдан.
Тя произнесе това име така, като че ли то би трябвало да означава нещо, но...
- Нищо не разбирам - честно си признах аз.
Дракониците се спогледаха, Ирида кимна към сестра си и милостиво разреши:
- Разкажи й.
- Аха, тя два часа ще разказва! - възмути се Хатиа. И изстреля: - Ние с Емали учим във факултета на Шестия
вятър. Ние сме интуити, чувстваме света малко по-пълно, отколкото другите дракони, в редки случаи сме
способни да предсказваме някои събития. И днес, по време на традиционната медитация, Емали получи
видение.
- Аз видях теб! - възкликна тя, явно обидена от постъпката на приятелката си, която не й бе позволила сама
да разкаже всичко. И продължи, взирайки се с тревога в мен: - Ти беше много тъжна, потисната и беззащитна.
И сам-самичка. И аз с цялото си сърце почувствах, че ти е нужна помощ...
Емали се сепна, сякаш изведнъж съотнесе видението си с това, как се бях появила в ресторанта, рязко се
озърна и аз проследих посоката на погледа й, който се спря на лорд Енрое. Дознавателят явно нервно ме
очакваше на масичка до прозореца. Предполагам, на неговата постоянна масичка, едва ли мястото би могло
да се нарече закътано и интимно.
- Милада, кой е този човек? - директно ме попита Емали, поглеждайки отново към мен.
Аз не отговорих, откровено казано, просто защото не знаех какво бих могла да кажа в тази ситуация.
- Емали ме намери - продължаваше да разказва Ирида. - Аз отлетях при мъжа си в работата му, за късмет, Нарих беше в кабинета на Рдан, а той с интерес възприе идеята да литнем насам.
Хатиа, обръщайки се, погледна към лорд Енрое, след това отново се обърна към нас и взирайки се в мен, тихо
каза:
- Аз мога със сигурност да твърдя, че този човек изпитва към теб двойствен интерес. От една страна - чисто
мъжки интерес като към жена, този интерес е с оттенък на принуждение и потискане, но само оттенък.
Вторият е професионален и в него няма никакви оттенъци - той има твърдото намерение да принуждава, да потиска и да контролира.
- Аз усещам абсолютно същото - отзова се Емали. - Само дето мога да добавя, че първият интерес е краен, а
вторият, за сметка на това, не е ограничен във времето и аз не разбирам защо.
А аз знаех - никой не напускаше работата си в тайните служби. Ти или работиш там постоянно, или те изнасят