с краката напред, друг вариант няма. И как само успях да се забъркам в такива неприятности?!
- Милада - тихичко ме повика Ирида.
Аз веднага вдигнах поглед към нея, но бях далеч в мислите си... през десетина маси, при лорд Енрое, мъчително осъзнавайки факта, че за дознавателя няма да е трудно да разбере по какъв начин съм отразила
атакуващото заклинание на Горски. А тъй като отрядът му се беше появил на мястото на произшествието
практически мигновено, то остатъчния фон на използваната магия явно беше позволил да се оцени и моето
равнище на способностите. А те, благодарение на древния, бяха пораснали значително. И сега, като надарен
маг, вече явно представлявах интерес за организацията на лорд Енрое - просто се знаеше, че той взима на
работа най-талантливите и най-силните. И какво можех да направя сега?
Досега аз благоразумно държах в тайна увеличения си резерв, не виждах никакъв смисъл да привличам
вниманието, но днес просто използвах всичко, което имах в наличност, очаквайки, че ударът на Горски ще е
внушителен. Освен това, касаеше се просто за щит, неговия енергообмен е по-труден за изчисляване, аз
дори не бях допуснала мисълта, че някой би се захванал да прави нещо подобно...
- Миладка, не се тревожи така - наведе се Емали към мен, - ти сега си почти една от нас, нека само да се опита
да ти направи нещо!
А той би могъл...
Лорд Енрое със сигурност би могъл. И не само на мен. Въздъхнах, погледнах към дракониците и тихо
разказах:
- Лорд Енрое е менталист. При достатъчно силно желание, той е способен да измени съзнанието на мага и
да внедри в мозъка му каквато си поиска натрапчива идея или цел, подхранвана от несекващо емоционално
напрежение и това ще я направи преобладаваща над всички други мисли и дори инстинкти. Даже един
толкова силен, като инстинкта за самосъхранение би отишъл на заден план.
- Не разбрах - честно си призна Хатиа.
Емали явно също нищо не разбираше. За това пък, Ирида, присвивайки драконовите си жълто-зелени очи, замислено предположи:
- Ако този човек по някакъв начин узнае, че ти си желан гост в Долината на драконите, той би могъл да те
накара да причиниш вреда, например на... Владиката и ти няма да можеш да се съпротивляваш на заповедта
му?
Аз кимнах.
- О-о-о - проточи Емали.
- Какъв ужас - издиша рязко Хатиа.
В този момент, вратата се разтвори и в залата на ресторанта влезе групичка непознати за мен... дракони. И
щеше да е добре ако всички бяха... непознати.
Аз едва не се изтърсих от стола, когато се вгледах в единия от тях, върху когото най-отгоре сияеше човешка
илюзия и това беше висок светлокос слаб момък, хилав като пръчка. И това едва ли щеше да е от значение, но под
илюзията на човек имаше още една... и когато се вгледах в нея, то можах да различа висок, тъмнокос дракон
с хищни черти на лицето. Но работата беше в това, че и този облик беше илюзия! А под нея се криеше
Владиката! Истинският Владика на Долината на драконите, лично!
Значително превъзхождащ по размери и двете си илюзии, внушителен, плашещ, с ужасяващ черен поглед
на чудовищните си очи, с полуусмивка, която заигра само на устните на реалния му образ и не се отрази
върху фантомните, когато Гаррат-Ррат-Егиатар ме забеляза.
Първото ми желание беше да скоча и да се хвърля да бягам.
Второто - поне да стана от стола.
Трето не успя и да възникне - изпреварвайки спътниците си, Владиката се приближи, ненатрапчиво положи
тежката си длан на рамото ми, принуждавайки ме да остана на мястото си, тъй като елементарно не можех
да се изправя и с напевен мек глас се поинтересува:
- Очарователна Емали, това ли е вашата приемна сестричка? Милада, ако не се лъжа, нали? Сияещата
драконица, гледайки възторжено към дракона, отвърна:
- Рдан, вие от първия път запомнихте името й, толкова сте внимателен! - а след това, без преход и явно без
да разбира на кого и какви ги говори, съобщи: - Но засега все още не ни е сестричка, вие знаете, този триклет
Владика така и не подписа документите.
- Негодник! - с жар възкликна... всъщност „триклетият Владика”. - Как е могъл?!
Усещах, че очите ми се ококориха, както усещах и пръстите на дракона, стиснали рамото ми в явен призив да
си трая. Естествено, иначе аз не бих си замълчала, осъзнавайки, че Емали оскърбява владетеля, практически
гледайки го в очите, но... В този момент Владиката, истинският, а не илюзията, която продължаваше да стои
до стола ми, се наведе и прошепна до самото ми ухо: