- Сладкишче, ти нали разбираш, че ако се разкрие истината, цялата тази чудесна компания ще си го отнесе
за оскърбление на представител на Властващия род?
Да, щях да си трая толкова, колкото е необходимо. Само да можех и да разбера защо му е нужно всичко това.
Владиката, убедил се, че нищо няма да кажа, продължи не по-малко гневно:
- Как е могъл да не удовлетвори една толкова скромна молба!
- Ето, и мама каза приблизително същото - въздъхна Ирида.
- Само дето първо така му се ядоса, че ако й беше паднал, би му изтръгнала изгнилите владически люспички
една по една! - добави Емали
Аз изстенах.
Не особено силно и демонстративно, но за сметка на това, прочувствено. Разбраха ме, но за съжаление, не
точно така, както трябваше.
- Миладка, не се тревожи - бързо-бързо забърбори Емали, - Владиката обезателно ще подпише всичко, в
момента, в който го намерят, ще подпише.
Аз в същия момент престанах да стена, учудено погледнах към по-младата драконица и тихо уточних:
- Какво? В какъв смисъл „когато го намерят”?
- В прекия - към масата се приближиха и другите дракони, - Владиката изчезна, оставяйки бележка със
съдържание... нека да бъде „Писна ми” и не се знае къде е отишъл, зарязвайки Долината на грижите на
Главнокомандуващия, което не е особено добре...
Казвайки това, високият тъмнокос дракон в тъмно-зелен костюм в оригинал и с пораздърпано, небрежно
облекло на илюзията си, заобиколи масата и седна до Ирида, хващайки я нежно за ръка. Смущавайки се, драконицата мило се усмихна на своя дракон и ми го представи:
- Милада, запознай се, това е бъдещият ми мъж - Нарих - а след това, вече към него: - Любими, това е най-
малката ми сестричка, Милада.
- Досетих се, радвам се да се запозная с новата си роднина - драконът, въпреки думите си, ме гледаше доста
хладно, бих казала, дори враждебно.
Веднага стана ясно - той ни най-малко не ми се радваше.
Останалите двама също седнаха до своите приятелки - драконът със светло-пепелни коси и абсолютно
златни на цвят очи седна до Хатиа, а другият, със забавни тъмно-кестеняви къдрави коси и кафяви очи се
настани до Емали, но за разлика от останалите, не се докосна и с пръст до момичето.
- Ние засега сме само почти сгодени - кой знае защо, се почувства принудена да се оправдава Емали. -
Милада, запознай се, това е Сайн, моят почти годеник, а онзи там е Тилар, бъдещият съпруг на Хатиа.
Владиката пък, невъзмутимо се намести до мен, също така подчертано без да ме докосва с нито една от
илюзиите си, което обаче не можеше да се каже за реалността - в реалността, ръката му нахално се бе
разположила уж на облегалката на стола, но всъщност - на раменете ми.
- Бих ви помолила...
- Да, аз също! - прекъсна ме Владиката. - Емали, ти забрави да ме представиш на това очарователно създание.
Изчервявайки се напълно неочаквано до корените на косата си, драконицата веднага побърза да поправи
този досаден „пропуск” и произнесе вече напълно ненужното:
- Милада, това е нашият добър приятел Рдан. Любезни халоне Рдан, позволете да ви представя нашата
сестра,
Милада.
Реалният Владика след тези думи остана да седи на мястото си, а двете му илюзии, подскачайки, галантно
се поклониха и съобщиха:
- Поласкан съм от срещата с най-прекрасната от всички девойки! Реалният Гаррат-Ррат-Егиатар
подигравателно продължи:
- С такава сладичка, вкусничка, нежна девойка...
В този момент осъзнах, че лорд Енрое май по принцип не е чак толкова лош. А след това, стремително се
изправих, мило се усмихнах на цялата компания и съобщих:
- Искрено се радвам, че се запознахме, но за съжаление, мен ме очаква моят спътник - и по-тихо добавих: - И
най-искрено бих ви препоръчала веднага да се връщате в Долината.
След което, отмествайки стола си, направих неловък книксен, обърнах се и напуснах компанията на
потресените дракони, които явно не очакваха от мен да си тръгна просто така. Аз също не го очаквах, между другото, но в създалата се ситуация, лорд Енрое ми се струваше по-безопасен вариант, от избягалия
от всички и скрит под маска нов Владика. Лорд Енрое беше страшен, но от брата на Главнокомандуващия аз
изобщо не знаех какво може да се очаква, честно казано.
Докато пресичах цялата зала на ресторанта, бях принудена да спря за минута - почти навсякъде бяха угасили
свещите и сервитьорите внасяха огромно блюдо, отрупано с пет вида месо. Композицията бе увенчана от
варена бича глава, украсена от три цели, препечени до златиста коричка прасенца-сукалчета, а всичко
останало беше трудно различимо в полумрака.