тъмно-кафяви очи, плътно стиснатите устни, с гънки около тях, които намекваха за навика на лорда винаги
подигравателно да се усмихва. Аз бях чувала, че той обича да се гаври... във всеки смисъл на тази дума.
Лорд Енрое, държейки пауза, протегна ръка към пейката, с което напълно я изчисти от снега и предложи:
- Седнете, госпожо Радович.
- Благодаря - отзовах се аз и седнах колкото се може по-далече от стоящия дознавател - на самия край на
скамейката, с което предизвиках неприятно ухилване.
Въпреки това, лордът седна, без да прави опити да се приближи, преметна лявата си ръка през облегалката
на пейката, с дясната извади малък джобен бележник и тънък черен молив, сложи бележника на коляното
си, демонстративно записа името ми и се започна:
- Както вероятно ви е известно, аз съм дознавател, госпожо Радович.
- За това недвусмислено намеква наметалото ви - тихо казах аз. Лордът ми хвърли пронизващ поглед, кимна
и продължи:
- И съм изпратен тук да хвърля светлина върху произшествието, за което сте виновна вие.
Аз понечих да отворя уста, но моментално я затворих. Естествено, кой друг! Като се имаше предвид, че
Айван Горски бе втурнал презглава да донесе за случилото се, то той бе показал себе си като истинен син на
кралството, а аз изобщо бях останала на местопрестъплението, като престъпник, желаещ да се наслади на
последиците от своята противозаконна дейност.
Въздъхвайки спазматично, обречено уточних;
- Тоест, всичко обнародвано в магическото информационно поле е плод на моето болно въображение, а
кралят никога, абсолютно никога не е писал нещо подобно даже в мислите си?
- Вие сте умна девойка, госпожо Радович - изрече нещо като много двусмислена похвала лорд Енрое.
„Всъщност, не, просто много добре знам кого в такива случаи слагат на топа на устата” - помислих си аз, но
не казах нищо.
Някъде в дълбините на душата ми започна да се заражда, за съжаление, съвсем обоснована паника, аз
разбрах, че ме очакват маса унизителни и неприятни събития, надявах се само, че като се имаше предвид
кралската необходимост от съставяне на карта със селищата в Горлумския лес, на мен ще ми запазят живота.
Много се надявах.
- Къде и какво да подпиша, в каква форма ще трябва да принеса извиненията си пред краля, короната и
отделно на Айван Горски? - унило попитах аз.
Лорд Енрое се усмихна, затвори бележника, прибра го в джоба си заедно с молива и насмешливо проточи:
- Приятно е да се наблюдават такива неочаквани ум и проницателност у толкова младо момиче. И изведнъж,
с друг, практически светски тон, дознавателят се осведоми:
- Какво ще правите тази вечер, госпожо Радович?
Аз и така вече бях нащрек, сега го погледнах напрегнато и отвърнах:
- Зависи изключително и само от вас, лорд Енрое.
Мъжът неприятно се подсмихна, кимна и благоволи да направи странно заявление:
- Ние без съмнение ще се сприятелим, госпожо Радович.
След което стана и с уверената походка на човек, притежаващ неограничена власт и ползващ се от
привилегиите, които тя му дава, се насочи към пратеника, когото вече бяха изправили на крака и към
нетърпеливо очакващия го Айван Горски, застанал в групата на останалите дознаватели.
Аз също побързах да напусна двора, но без да бързам, стараех се да вървя по най-малко утъпканите
пътечки през заснежения двор, за да не се мяркам пред очите на никого. Беше ми просто обидно и горчиво
съжалявах, че се бях накиснала в толкова сериозни неприятности заради някаква си дреболия. Работата
беше в това, че не бях дала на Горски да препише. Просто не му дадох да препише! Триединни, та той имаше
седем частни учители, неограничено количество пари за учебници и възможности да се консултира с
преподавателите, които мен никога нямаше да ме огреят! Той можеше да се подготви сто пъти по-добре от
мен, но... бе предпочел да си губи времето в безуспешно тичане и умилкване след новата прима на кралския
театър. Според слуховете, които витаеха в университета, той обсипал улицата пред дома й с розови листенца, бе похарчил фантастична сума за купуването на изумруди, с цвета на очите на прекрасната актриса и нощем
се упражнявал не в магия, а в писането на стихове за неимоверната й красота. Между другото, сега, когато
носех перлата на въздушния дракон и можех да виждам през илюзиите, се оказа, че Горски не е чак толкова
привлекателен, колкото изглеждаше преди, както впрочем, и много други представители на древните
родове и сега се влачеше из университета със скръбен вид, с което умиляваше девойките и предизвикваше