чувство на мъжка солидарност у младежите. Но нито едното, нито другото не възникна у преподавателите, когато на тройния пробен изпит, Горски провали първо теста, след това теорията, а накрая и практическото
занятие. И сега от изключване от университета можеше да го спаси само есе на зададена тема. И как мислите, с какво се зае студентът, намиращ се под заплаха от изключване, разполагайки с всички възможности да
подготви писмената си работа?! Ами с нищо! Той продължи да се мъкне след актрисата, а днес, един ден
преди крайния срок за предаване на работата, на края на занятията, доплува до мен с небрежна кралска
походка и поиска да му предоставя собственото си есе, за да може „да провери ключовите моменти в моята
научна работа” Аз, разбира се скромно отвърнах, че сама съм ги проверила, но в отговор, той насмешливо
заяви: „Какво разбираш ти!” Не можах да се сдържа и му казах: „Всичко, което разбирам, си е мое и за чуждото, за разлика от някои, не претендирам” И тогава Горски се вбеси и нареди да му дам да препише. Аз отказах, събрах учебниците си и избягах на двора. Той ме догони... и се случи това, което се случи.
И сега трябваше да мисля, как да решавам тези проблеми. Въпреки че, мисли - не мисли, всичко от тук
нататък зависеше от лорд Енрое. И аз можех само да предполагам какво ме чака. Гаранция имаше само за
едно нещо - Горски несъмнено щеше да настоява да се извиня пред него по най-унизителен начин и пред
очите на възможно най-много хора... Най-вероятно, в залата за събрания и на колене, да го вземат дано!..
Спирайки, аз отметнах глава и дишайки тежко, погледнах към небето. То отново се беше покрило с облаци
и се канеше да забушува в снежна буря през нощта.
Успокоила се, продължих нататък. Така, унижението пред очите на всички ще го издържа, не знам още
как, но ще го издържа, нямам избор. А това, което щеше да става напред, вече беше под въпрос... Нямах
съмнения, че ще обвинят именно мен за случилото се, съмненията ми се въртяха единствено около това, какво наказание щеше да избере лорд Енрое. А в негова власт бе практически всичко - от хвърляне в
тъмница, ако ме обвинят в покушение над кралския пратеник, до екзекуция на кралския площад, ако лордът
реши да ми инкриминира покушение върху честта и достойнството на короната.
Отново спрях. Постоях, държейки се за дървото. Идеше ми да се разплача от обида, от несправедливостта
на съдбата, по чиято воля именно в този момент, когато давах отпор на Горски, на двора се беше появил
кралският разсилен. И от яд към Горски, на който му липсваха и ум, и достойнство, за да се подготви
самостоятелно!
Още не бях успяла да стигна до зданието на университета» когато над цялото учебно заведение се раздаде
меланхоличният глас на Овандори:
„Заповед на ректора: Всички студенти незабавно да се съберат в залата за събрания”. Започна се.
Стараейки се дори да не мисля за това, което ме чака, аз бързешком влязох в университета, завих към
жилищния корпус, качих се на втория етаж и подминавайки всички врати, боядисани в различни цветове и
окичени със сърчица, цветенца и блестящи камъчета от планински кристал, стигнах до единствената проста, дървена. Вглеждайки се внимателно, почти по навик дезактивирах три-четири гнусни заклинанийца от
типа „Гъбясали нокти”, изваждайки кърпичка от джоба си, предпазливо хванах дръжката и добре направих, защото за пореден път я бяха омазали с вакса и едва след това отворих и влязох в своя малък вълшебен рай.
Моята стаичка. Моята цяла една стая, с два прозореца, с нормално легло и не под покрива, където винаги
беше или убийствено студено, или убийствено горещо. И дори с мъничък душ направо в банята, съседна
на стаята. И нямаше никакво значение, че това беше най-скромната стая на етажа, за мен тя беше просто
великолепна.
Сваляйки наметалото, го метнах върху закачалката в ъгъла, под него наместих ботушите и преобувайки
се в пантофки, отнесох учебниците на рафтовете в шкафа, есето, както и другите писмени работи, ги скрих
предвидливо под дъска на пода - стаята ми я бяха разбивали вече три пъти, опитвайки се да вземат това, което
сами не искаха да правят. При това, първия път, когато ми откраднаха курсовата работа и две контролни, преподавателите изобщо не се смутиха, че върху титулните страници на предадените им работи, беше
просто зачеркнато моето име и бе написано чуждо. Ивлин Дарски просто го бяха помолили следващия път
да оформя по-акуратно работата си.
Именно след този случай, аз започнах да усъвършенствам защитната и охранителна магия и си направих цял