няколко фрази да обозначи ситуацията абсолютно точно, а дознавателят изобщо не считаше за необходимо
да крие, че през цялото време ме разглежда.
Не след дълго, каретата спря, вратичката се отвори и се разнесе подчертано радушен глас:
- Радваме се да ви приветстваме в „Морския бисер”, лорд Енрое. Да приготвим ли вашата маса? Тайният
съветник на краля, един от десетимата също толкова тайни, доколкото ми бе известно, замислено
гледайки към мен, отвърна:
- Не. Нещо по-закътано и интимно.
- Както ви е угодно! - след кратко учудено запъване, отвърна портиерът.
Лорд Енрое стана, излезе, и стоейки вече пред стълбичката, ми протегна ръка. Изобщо не ми се искаше да
приемам помощта му. Всъщност, изобщо не исках да излизам. Всички тези погледи, намеци и „закътаната и
интимна” маса предизвикваха напълно обосновани опасения. И ако в ситуацията с Главнокомандуващия
аз не можах да допусна дори мисъл за някакъв интерес от негова страна, то с дознавателя нещата стояха
различно. А и репутацията на този човек беше съответната...
Е, все пак аз подадох ръка, мълчаливо последвах портиера, който вървеше пред нас, безропотно позволих
на да свалят наметалото от раменете ми и практически без да вдигам глава, вървях до лорд Енрое, докато
ни водеха към една от частните кабинки.
Но какво беше учудването ми, когато над целия ресторант се разнесе радостен вопъл:
- Миладка!
Искрено изненадана, се обърнах към звука и едва не отворих уста, виждайки компания млади дракони.
Дракони! Тук, в столицата... под човешки облик. Аз не бях обърнала веднага внимание на илюзиите, но те
показваха, че зад голямата маса седят не три удивително прекрасни драконици в традиционните за расата
им тесни копринени рокли, избродирани с птици, на две от момичетата и с тъмно-червени ярки цветя,
на последното, а три столични любителки на модата с напомадени руси къдрици, удържани във високи
прически от стотици панделки.
- Да! - извика втората драконица, - това със сигурност е Милада!
И първата от дракониците се спусна към нас, разблъсквайки столовете по пътя си със своята илюзорна, но
при това напълно материална рокля, едва не спъна двама сервитьори и накрая, обгръщайки ме с аромата
на парфюм с мирис на цветя, ме стисна в обятията си, огласявайки целия ресторант:
- Миладка! Така си и знаех, че ще те намеря днес! А те не вярваха!
Тя се отдръпна, държейки ме за раменете с изпънати ръце, вгледа се в лицето ми, в очите, а накрая викна
още по-тържествуващо:
- Със сигурност си ти!
След което, хвърли леко пренебрежителен поглед към лорд Енрое, запърха с мигли, а при това миглите на
илюзията бяха три пъти по-дълги от нормалното и измърка:
- Най-искрено моля за извинение, надявам се, че няма да имате нещо против, ако ние похитим вашата
спътница за няколко ма-а-а-а-а-алки, дре-е-е-е-е-ебни, краткотра-а-а-айни часа. Няма да сте против, нали?
- Аз... - опита се да подхване гневно дознавателят.
- Вие сте такъв чаровник - пропя драконицата, имитирайки идеално столичните красавици.
И с наистина драконова сила и скорост, ме повлече към масата си, преди стъписаният лорд Енрое да успее
да каже каквото и да било.
А когато стигнахме до масата, тя първо извика: „Сервитьор, допълнителен стол и прибори”, със сила ме
настани на нечие място до себе си, обърна се към драконицата, която по нещо неуловимо й приличаше и
каза:
- Виждаш ли, бях права, срещнахме я!
- Невероятно! - изказа се третата драконица, взирайки се в мен с широко отворени очи. Втората пък, издишвайки рязко, тихичко каза:
- Емали, стой, ти май я уплаши до смърт, тя си мисли, че ние сме... човеци.
- Не - тихо възразих аз, - виждам, че сте дракони.
И трите ме зяпнаха втренчено, а след това тази, която бяха нарекли „Емали”, издавайки радостен възглас, изтърси:
- Ти си потресаваща!
Не можех да се съглася с това, а и като цяло изобщо не разбирах какво става.
В този момент се приближи сервитьорът, носейки допълнителен стол, постави го до мен, премести на
новообразуваното място приборите и нечие недоядено внушително парче месо, постави пред мен чисти
прибори и вежливо се осведоми:
- Какво ще поръча дамата?
- Аз, аз зная! - възкликна Емали. - Така, тя ще яде нетлъста риба, най-добре печена, салата от морски
водорасли, рибена салата и варени зеленчуци. Та е маг, нали разбирате?
- Ще го имам предвид - поклони се сервитьорът и се отдалечи.
A... аз продължавах нищо да не разбирам.
И явно досетила се най-накрая за това> втората драконица протегна ръка, покри моята трепнала длан и