Елена Звездная
Долината на драконите - Част първа - Магическа практика
(фен превод Кристина Мешулам)
В Горлумския лес, сред исполинските дървета, чиито дънери не могат да обхванат
и четирима, по единствения в тези места търговски тракт от сутрин до вечер сноват
обози, кервани и каруци, препускат ездачи и минават редки самотни пътници и
бродещи артисти. Впрочем, по тези места те по-скоро са бягащи, а не бродещи.
Защото времето за движение по Горлумския търговски тракт е строго определено -
от изгрев до залез-слънце. Народът ни е плашлив, не обича напразно да рискува, и затова някъде около два часа преди залез трактът обикновено опустява, а
крайпътните таверни се препълват. И причината за това е той - кочияша. Но не
някакъв си там обикновен кочияш, а Призрачния. Името му никой не го знае, затова
например, в нашите студентски книжки в графата „Практикум по призрачни явления“
той е обозначен просто като „Призрачния кочияш“.
Теории за появата му на Горлумския търговски тракт има много, но най-често се
повтаря една. Возил веднъж той, кочияша, значи, от границите на кралството до
самата столица кралския съветник, така препускал, че конете до смърт пришпорвал, надявал се добре да му се отплатят, а когато пристигнал, съветникът не му дал даже
пукната пара, а казал: „Сполай ти, добри човече и да се благодариш, че на кралството
можа да помогнеш“. А конете на кочияша същата нощ издъхнали от изтощение и тъй
като нямал с какво да купи други, от мъка, човекът взел, че се обесил и още същата
нощ се понесъл по пътя, псувайки люто кралския съветник и всявайки страх и ужас с
воя си: „Дъ-ъ-ълг имаш, дъ-ъ-ълг! .
Но кралският съветник не се засрамил, а в яда си се примолил на матовете да
„Отстранят тази дребна неприятност“. Маговете, съответно, също не се засрамили, казали колко ще струва това, и поисканите пари хич не били малко. На съветника, то
се знае, и за това не му се щяло да плаща. Той се натъжил, но не се отчаял и гордо
заявил, че ще им се окаже велика милост на маговете, ще си получат парите - ще
им се намали с десет медни монети на година данъка, та така, за сто години да се
събере цялата сума. Да, на съветника не просто му се ширела славата на скъперник, за него приказки и легенди разказвал народът.
Само че маговете не му отстъпвали. И те не искали да работят за тоя дето духа, но
не можели да не се подчинят на кралската заповед. И поради тази причина, честта
и правото да избавят кралството от обзетия от праведен гняв призрак, възложили на
родната си Алма-матер. Ректорът на Университета за магия, магистър Аттинур, не
бил особено склонен да помага за едната чест и слава. Откровено казано, той бил
единственият, който със способността си да се стиска и да икономисва, би могъл
да съперничи на самия кралски съветник. Той хубавичко обмислил какво да прави и
намерил изход от положението - спомнил си, че трудът на студентите по принцип е
безплатен. И би погинал призракът в същата тази нощ (студентите, те също са народ
находчив, можели и да успеят да се справят с кочияша), но прекадено бързата гибел
на призрака не влизала в плановете на ректора на Университета за магия. Договорът
бил сключен за сто години, и магистър Аттинур решил да се хване за всяка буква на
всеки абзац в него и да разтегне процеса, ако не на сто години, то поне на четирийсет, минимум. От тогава, на всички третокурсници, като практика по Призрачни явления се
давала задача да се сдобият с парче от каруцата на Призрачния кочияш…
А тъй като всичко това се беше случило преди двайсет години, за това време
от транспортното средство на кочияша бяха останали три четвърти. Магистър
Аттинур, оценявайки резултатите, беше сменил формулировката на заданието
от: „да се сдобият с парче“ на: „да се сдобият с парченце“, решавайки по този
начин да си удължи удоволствието от гаврата над кралския съветник. Кралският
съветник продължаваше да скърца със зъби, маговете ехидно се подхилваха, студентите по време на практика чопваха парченце от каруцата, обикновените хора
свикнаха да не се вясват нощем по търговския тракт, спирайки да пренощуват в
странноприемниците, кочияшът продължаваше да сее страх и ужас сред местното
население…
То всъщност, това със сеенето на страх и ужас, изглежда беше силно преувеличено.
Докато облечени с мантии и въоръжени с всички пособия по Призрачни явления
и борбата с тях, седяхме в таверната и пиехме топъл билков чай, никакъв ужас