напълно прав.
Аз го познах - Айван Горски, един от най-красивите студенти на УМ. Той се
отличаваше с високия си ръст, с тъмните си, дълги до раменете коси и напълно
омагьосващи тъмно-зелени очи. А освен това, за разлика от останалите, винаги се
застъпваше за мен... Навярно, именно по тази причина, аз не повярвах веднага, че
тази фраза я беше произнесъл той.
- Да, той най-малко двайсет процента от инвестициите си слагаше в джоба, записвайки ги под чертата „старателно унищожаване от учащите се в Университета за
магия на най-опасното призрачно явление на кралството”
И този глас ми беше познат - Николас Винкевич, потомък на древен род, водещ
началото си от сега потънало в Лета вампирско семейство, и именно той беше
главатарят на многобройната група, която предпочиташе да си вдига настроението, малтретирайки ме. Пък и прозвището „боклук” именно той ми го беше лепнал.
- Жалко - продължи Айван, - на мен ми харесваше да се забавлявам за сметка на
тази никаквица. Стиснах къшея хляб, и хапейки устни, се опитах да мисля за нещо
хубаво. Например, за това, че сега в кралския
дворец се е заселил призрак и неговото отстраняване, явно е било поръчано на
Сарантус, след като той се беше втурнал моментално към УМ, очевидно още по
първи петли. Честно казано, да направя дори неволно мръсно на магистър Сарантос, ми беше неочаквано приятно. Още по-приятно ми беше да осъзнавам, че все пак си
бях взела изпита. С това, обаче приятностите свършваха и започваха неприятностите
- Аттинур нямаше да ми прости подобно нещо, за това и Айван и Николас бяха
прави, но от друга страна, той все още не ми беше простил факта, че изобщо съм
се появила в университета, и то с поисканата от Воронир, повишена стипендия, така
че...
Върнах се към супата си. Съдейки по изискания й вкус, госпожа Иванна отново ме
глезеше с рибена супа, която готвеха основно за преподавателите и то при особени
случаи - когато на магистрите им се налагаше да работят с енергията.
Доста време ми трябваше, за да разбера, защо сложните заклинания се получаваха
от първия път и на най-мързеливите студенти, а на мен - не, независимо от това, че знаех превъзходно теорията, и дарът ми, независимо, че беше не беше кой знае
колко силен, в сравнение с някои, го развивах старателно още от първи курс. Едва
към края на втората ми учебна година, госпожа Иванна, която случайно минаваше
покрай мен, докато седях под едно дърво в парка, изведнъж произнесе:
- Ако искаш да се чувстваш добре на изпитите, помисли си за това, с какво се
храниш.
А аз тъкмо ядях парче хляб, щедро намазано с масло и се чувствах прекрасно.
Преди самите изпити магистър Аттинур ставаше много щедър и порциите на
студентите - стипендианти се увеличаваха почти три пъти и можеше да си наваксаш
за гладуването през зимата. И аз си наваксвах... до преди да чуя думите на
началничката на университетската кухня. Едва след нейните думи, аз се замислих
за това, че на нас, стипендиантите, порциите ни ги бяха увеличили, но колкото и
да изглеждаше странно, всички аристократи бяха започнали да ядат като че ли по-
малко, и то, най-вече риба. След това си спомних, че и професорите, през зимата, когато трябваше да обновяват заклинанията за защита на университета, почти месец
се хранеха крайно оскъдно, отказвайки се напълно от хляба, пърженото, мазното
месо и всичко останало, което може да натежи в стомаха. И аз тогава бавничко бях
отместила къшея хляб.
- На обяд недей да ходиш в столовата, влез направо през кухнята, ще те нахраня
така, както трябва - удовлетворено кимайки, каза готвачката и продължи по задачите
си.
За това, че храненето влияе на енергийните възможности, аз разбрах два дни
по-късно, когато, сред всичко, което бях преровила в търсене на информация, съвършено случайно се натъкнах на лошо преведена, мръсна, прашна, и съхранила
се явно само поради това, че беше паднала под шкафа, монография, в която косвено
бяха описани същите изводи, които си бях направила и аз. Например, говореше се
за ограничения енергиен ресурс на човешкото тяло, и затова, че маговете са длъжни
да се отнасят много внимателно към избора на храната си, така, че организмът да
изразходва възможно най-малко енергия за преработката й и да увеличат за сметка
на това енергийните си възможности. Урокът си го бях научила. Рибата, суровите
зеленчуци и плодове бяха най-подходящи, когато не ми се намираше нищо такова, взимах просто шепа орехи. Ограниченията в храненето бяха почти нетърпими, но