- Записва речта, значи... - замислено измърмори магистърът. - Ето защо ти
постоянно имаш прекрасни оценки, мошеничка!
Като че ли моят блъф се получи. Във всеки случай, стори ми се че ще е по-правилно
да кимна утвърдително. Магистър Аттинур се намръщи още повече, рухна на мястото
си, поседя, цъкайки с език, след това хитро ме погледна над очилата си и подхвана:
- Да допуснем, нека само да допуснем, че аз се съглася и вие получите направление
за практика в Долината на драконите, но - пауза, - само ако ми дадете артефакта си!
За мен шантажът от страна на студентите е абсолютно неприемлив!
Мисълта да се разделя с гривничката не ме зарадва, но ако трябваше да избирам
между изключването от университета и нея, нямах кой знае какъв избор.
- Добре - гласът ми даже не трепна.
- Овандори! - изкрещя магистър Аттинур.
През цялото това време, докато секретарят нервно пишеше под диктовка
направлението за извънредна и безсрочна практика на мое име, аз стоях и се опитвах
да си сдържа емоциите. Беше ми много жал за гривничката и ми беше много тежко да
осъзнавам пълното морално падение на магистъра и ужасната му циничност, та той
дори не се опитваше да скрие, че ме изпраща фактически на сигурна гибел. И в това>
че лека-полека настъпва краят ми, той нямаше никакви съмнения.
- Готово - съобщи ми Аттинур.
Аз свалих гривната и се приближих до бюрото. Протегнах я към магистъра, а той
ми подаде направлението за преминаване на практиката... Издърпа от пръстите
ми гривната и се опита да не ми даде документите, но аз побързах да ги грабна от
ръката му.
- Вън от кабинета ми - даде ми последни напътствия ректорът, сядайки отново на
мястото си и заемайки се с щателното разглеждане на гривната.
Ако имах късмет, след два-три часа той щеше да се досети, че това не е никакъв
артефакт и да го изхвърли. Най-вероятно - през прозореца, така че, аз сега бързичко
трябваше да си събера багажа и да дочакам прехвърлянето си при драконите. Под
прозореца на ректора да дочакам. Така имаше шанс, че гривничката още днес ще се
върне при мен.
- Довиждане - сбогувах се мило, излизайки от кабинета на ректора.
След мен се понесе нещо не особено цензурно, но това вече нямаше никакво
значение - налагаше се много бързо да си събера багажа, и аз нямам предвид
личните вещи, такива практически нямах. На мен ми бяха нужни книги. При това, сега
аз имах пълното право да ги взема в качеството на учебни пособия, след като отивах
на учебна практика, и никой нямаше да ме изхвърли от университета за кражба на
книги.
Седнала на най-горната пречка на стълбичката, аз отворих учебника
„Драконоведение”, издаден през седемстотната година, пробягах с поглед по
редовете. Седемстотинте години бяха тъмно време, епоха, когато инквизицията
старателно се беше борила с маговете, вещиците и с прогреса като цяло. И
най-вероятно, сега щяха да умеят да четат само монасите в глухите планински
манастири, но в историята се бяха намесили драконите... Намесили се бяха сурово
и безмилостно и църковният произвол бил прекратен, а във всички кралства
горели храмовете, а не клади с „вещици” и „вещери”. Маговете, обаче се отплатили
на драконите. С черна неблагодарност се отплатили - орденът на Безумните
организирал нападение върху няколко млади дракони, които учели в Академията
на Огъня в Братиславер, където били приети на общи основания. Драконите
загинали, но маговете не успели да направят от кожата и ноктите им отвари и
настойки - взимали непосредствено участие в собственото си бавно изпичане в
продължение на няколко денонощия, тъй като разплатата ги настигнала почти
мигновено - старейшините на Крилатия народ ги наказали за извършеното. Но този
случай станал урок за целия крилат народ и драконите забранили на младежите да
напускат Долината до настъпването на зрелостта, период, след който всеки дракон
се превръща в практически неуязвима огнеопасна грамада плът и люспи. Самата
Долина била затворена за всички народи и оттогава досега за драконите никой нищо
не знаеше със сигурност. Маговете, от своя страна, предпочели да „забравят” за
случилото се, така че, книгата, която държах в ръце, фактически беше последната
монография за Крилатия народ.
От десетилетия на нас, студентите, ни даваха просто кратка историческа справка
за драконите, те се споменаваха и в разделите за видовете пламък, и това беше
всичко. Така че, когато аз преди един час се бях появила в библиотеката с молба да