за стаята също ли няма да вземеш?” „Не” - припряно написах аз.
Магистърът известно време нищо не написа, а след това в бележника се появи:
„Ти какво умееш? Не като маг?”
Обмисляйки няколко секунди, честно написах: „Всичко”.
„Добре - написа магистър Валентайн, - почивай си”.
Да, определено се нуждаех от почивка, така че, аз си свалих мантията и седнах на
леглото.
Именно в този момент на вратата се почука, а след това през вратата влезе
драконицата. С усилие си наложих да стана, но се оказа, че напразно.
- Вие седете, седете - успокои ме тя, - починете си, отдъхнете и хайде след това да
се качим горе, вашата стая е там.
Сядайки, тоест, практически рухвайки, на леглото, аз попитах:
- Преча ли ви тук?
Драконицата се пообърка, забави се с отговора, но след това честно съобщи:
- Това е стая за прислугата, тези за гостите са на горния етаж, а вие сте мой гост.
Освен това, стаите горе са по-големи, просторни, светли, гледат към града.
Звучеше привлекателно, но... но ако трябваше да избирам между комфортен живот
докато загубя магията си и определени неудобства, докато се боря за бъдещето си, аз винаги бих предпочела второто.
- Благодаря ви, на мен тук много ми харесва - уверих драконицата. И веднага
попитах: - Извинете, вие не знаете ли къде тук мога да купя дрехи по-евтино? За
съжаление, не успях да си взема чантата с нещата.
Измервайки ме с оценяващ поглед от главата до петите, драконицата явно стигна до
определени изводи и произнесе:
- Намират ми се останали дрехи от голямата дъщеря, струва ми се, че би трябвало
да ви станат.
От една страна, това би било прекрасно, от друга - аз все пак съм горд човек, дори и
да не го показвам винаги.
- Знаете ли, аз... - подхванах предпазливо.
- Аз бях приготвила няколко рокли за когато си дойде - прекъсна ме жената, - но
от училището тя се върна с една глава по-висока, отколкото ние очаквахме, така че, дрехите си останаха просто ненужни и дори нито веднъж не са обличани. Сега ще ги
донеса.
С тези думи, тя излезе, оставяйки ме в объркване. И се върна доста по-бързо, отколкото очаквах - явно килерът се намираше някъде тук, под стълбището.
Вързопът, който домъкна жената беше на височина колкото нея, но тя не показваше
никакво видимо напрежение - с лекота внесе щателно опакования вързоп, сложи го
на пода, разглежда го няколко секунди, а след това с нокът подхвана тънкия копринен
шнур и го разряза. Силно опънатата нишка падна на пода, драконицата отвори
вързопа и извади на бял свят риза. Тя беше дълга, на мен щеше да е до средата на
бедрото, белоснежна, изкусно избродирана.
- Големичка е, но за нощница ще стане - критично оглеждайки ме, отсъди
драконицата.
Аз отворих уста, за да възразя, но тази, която магистър Валентайн беше нарекъл
Камали, махвайки с ръка, весело подхвърли:
- Малката, аз фактически трябва да ти върна разликата в стойностите между цената
на тази стая и стаята за гости, така че сме квит. А имай пред вид, че евтини дрехи за
дребосъче като теб... на колко си години?
- Двайсет ще навърша скоро - отвърнах леко потресена.
- Младичка си - замислено каза Камали. И се започна.
- Това ще ти стане - на леглото падна къса черна рокля. В драконов стил - от плътен
брокат, с висока якичка-столче, която стигаше почти до брадичката, с асиметрично
закопчаване отдясно с илици от ширит и с прав силует. Дължината й беше докъм
коляното и имаше разрези от двете страни.
- И ето това - още една рокля, този път до земята, и избродирана с ярки червени
цветя. - И това, а, ето още една, и това също - на леглото полетяха тъмно-зелена, алена и прасковена. - Избродирана с птици, не става за теб - и следващата дреха
полетя настрана.
- А... защо не става? - изключително от любопитство, попитах аз. Камали ме
погледна, усмихна се и обясни:
- При нас, по бродерията на дрехата може да се определи много, например това, за
кого пее девойката. Ако на дрехата й няма птици - значи тя все още е свободна, ако
има - значи е сгодена, а ако роклята е с пера, значи е омъжена.
А след това Камали се замисли, огледа ме още веднъж и попита:
- А всъщност за теб няма значение, нали?
- Никакво - съгласих се аз.
И веднага се сдобих с десетина комплекта, избродирани с птици. Освен роклите, имаше и блузи, които се носеха с тънки тесни панталони и се омотаваха в кръста с
широки пояси.
- Аз за Ирида ги бях приготвила - започна да разказва драконицата, докато се
ровеше из дрехите. - Веднага, след като се сгоди. Но се оказа, че тя така е пораснала