и по-обширни, и по-задълбочени, и по-детайлни отколкото на който и да е от тях.
А тъй като трябваше да съм готова да отговоря на всичко, включително и на най-
подвеждагците и отвлечени въпроси на преподавателите, аз учех не само по
учебниците, а преравях цялата достъпна спомагателна литература - монографии, справочници, методически пособия и христоматии.
Именно поради това, на мен ми стигаха знания, за да заявя:
-Ще трябва да проведем ритуал за преселение и заглаждане на ефекта на
незавършеното действие, ще се наложи да изберем достатъчно древен предмет.
И аз потреперих, просто защото беше страшно студено, а и от осъзнаването на това, което имах намерение да сторя.
-Преселение? - повтори призракът.
Аз кимнах, все така треперейки, но продължих съсредоточено да размишлявам:
-Вие имате много широк емоционален спектър, явно никой от маговете не е могъл
дори да го предположи, иначе вас отдавна да са ви унищожили. Как да ви обясня, уважаехчи, когато призракът е обзет само от едно-единствено чувство, от едно
желание, той е стабилен, в този случай, той е привързан само към един конкретен
предмет, място или действие, и за всеки достатъчно силен маг не е проблем да го
унищожи. Но присъствието на две, три или повече емоции води до ситуация, когато
призракът не е ограничен от правилото „място - действие - предмет на обитаване“.
Остава само една връзка - предметът на обитаване. Например, във вашия случай, това е каруцата ви. Разбирате ли?
Призракът отрицателно поклати глава.
Все така тресейки се от студ, обясних:
-Вие имате много повече възможности, отколкото ви се струва. Вие не сте привързан
към дадения търговски тракт и сте способен да се появявате не само нощем. Тоест, във вашия случай, правилото „място - действие - предмет на обитаване“ не се явява
аксиома и при наличието на определени знания, вие сте в състояние да смените
предмета си на обитаване и да прекратите това безсмислено, отнемащо невинни
животи препускане, а също така, да не позволите да ви унищожат бавно и жестоко.
Призрачният кочияш, който до този момент внимателно ме слушаше, уточни със
странен глас:
-При наличието на определени знания?!
-Уважаеми - аз се усмихнах, което не беше лесна работа, като се има предвид,
че зъбите ми тракаха, - вие имате мен, а това значи, че разполагате с нужните ви
знания.
Той ме зяпна с още по-голямо изумление.
Без да спирам да треперя с цяло тяло, продължих:
-Всъщност, това може да бъде какъвто и да било предмет, и местонахождението
му по никакъв начин няма да ограничава придвижването ви. По този начин, вие
ще можете да намерите длъжника си, да го накарате да ви обезщети по начин, съизмерим с причинената ви вреда и да завършите незавършеното действие. - Но
- тук аз леко се замислих, - проблем ще бъде, че ако с унищожаването ви се заеме
достатъчно силен маг, а този, който ви е обидил, най-вероятно, опасявайки се за
психическото си здраве, ще наеме добър специалист, дори и да му се наложи да
плати огромна сума за услугите му. Та значи, има опасност, че силният и опитен маг
ще успее да открие предмета ви на обитаване и да го унищожи, обричайки ви на
сумрачно съществуване в сенките...
Аз погледнах към кочияша, той - с надежда към мен, явно чакайки моето поредно
прозрение, но аз нямах други идеи. Освен това, аз изведнъж почувствах ужасната
потребност да поспя, което си беше явен признак, че замръзвам.
-Тичай да се сгрееш в таверната, ще те почакам - предложи Призрачния кочияш.
Нямах никакво желание да геройствам, и кимвайки, се понесох презглава към
спасителната топлина. Прекосих пътя, дотичах до таверната, отворих вратата и...
-За студентката! Да почива в мир! - кръчмарят вдигаше тост в момента, в който се
появих, стоейки до вратата с гръб към мен.
Никой не вдигна чаша - всички присъстващи се вторачиха в тресящата се и
тракаща със зъби от студ студентка, и съответно, стопанинът на таверната си остана
неразбран и неподдържан. Досещайки се, че нещо не е наред, той се обърна, видя
ме и високо и изплашено хлъцна. В ръцете му имаше халба с изпускаща пара
напитка. Тъй като нямах възможност да чакам, докато ми донесат чай, аз издърпах
от пръстите на несъпротивляващия се кръчмар, собствената му напитка, а след това
бързо, жадно гълтайки, на един дъх, изпих всичко.
Когато осъзнах, че това беше горещо вино с подправки, течността вече беше успяла
да ме сгрее от глава до пети и радостно се плискаше в стомаха ми.