да ме изхвърли от УМ, така че вариантът беше един - да прекося парка, да вляза в
развалините на древния параклис, от него така лъхаше магия, че моята просто никой
нямаше да я забележи.
Проблемът беше един - с какви сили да се довлека до там.
И аз тръгнах, влачейки след себе си пухкавия, същия такъв като на баба ми, шал.
Бях го купила още на първи курс - не ми бяха стигнали парите за палто и така си
изкарах зимата - омотана с шала, добре че беше много топъл и аз много си го пазех.
А сега го влачех по пода, просто, защото нямах сили да го вдигна, от сълзите се
чувствах обезсилена, а и ми стана горещо от поредното покачване на температурата, но нима можех да се върна обратно?
От стаята излязох бавно, постоях, държейки се за рамката на вратата, след това, по-
скоро падайки, отколкото пристъпвайки, се хванах за перилата на стълбите. И така, влачейки крака и олюлявайки се на всяко стъпало, започнах да слизам. Пред очите
ми всичко плуваше, струваше ми се, че стълбището подскача и се накланя... Искаше
ми се да легна и просто да ревна, но продължавах напред, вече бях усвоила урока - в
УМ нямаше място за жалост. За жалост към такива като мен, пък изобщо.
Слязох по стълбите като в мъгла, добре, че това беше входът за прислугата, така
че с никого не се сблъсках. От перилата се откъснах с труд, олюлявайки се тръгнах
напред, стигнах до вратата и открехнах крилото. И всичкият обхванал ме огън беше
пометен от един порив на ледения вятър. Потръпвайки, аз криво-ляво наметнах шала
на раменете си. Хиляди снежинки мигновено се впиха в кожата ми, студът ме прониза
до кости...
А след това реалността като че ли се разчупи и се посипа наоколо на ледени
парчета. Те паднаха от небето!
Три огромни дракона - сребрист, въглено черен и снежнобял, и за миг крилете им
заслониха университетския двор от виелицата като че ли го покриха с балдахин на
тишината. За един кратък миг. А след това, на застлания със снежно одеяло двор, последователно стъпиха трима мъже в строги черни костюми. Те не се навеждаха, за да се предпазят от поривите на ледения вятър, не се мръщеха дори от удрящите
в лицата им остри снежинки, те като че ли просто не забелязваха ужасното време, когато се запътиха към главния вход. А аз със закъснение осъзнах - та това бяха
дракони! Истински дракони в човешки ипостаси! Какво ли търсеха драконите в
столицата на Любереж?
Бях толкова потресена от видяното, че дори веднага не осъзнах колко ми е
провървяло - мощните драконови криле бяха измели всичкия сняг, така че от
преспите на двора не беше останала и следа, и аз можех спокойно да вървя по
каменните плочи, без да пропадам до коляно. Мислено благодарих на тези любители
да си похапнат такива като мен и завлачих крака към развалините на древното
капище, стараейки се да се концентрирам върху крачките, а не върху мисълта: защо
им е на драконите да идват в нашия университет?
Но каквато и да беше работата, в този момент аз им бях много благодарна, особено
за това, че не ме изядоха. Всъщност, може просто да не ме бяха забелязали, застанала отдясно на черния вход. Но не, нямаше начин да не са ме видели, просто
зрението на драконите е толкова остро, че те абсолютно всичко виждат.
Допълзявайки някак до развалините и озовавайки се под прикритието на
излъчващите магия стени, аз рухнах на пода, поседях известно време, опряла гръб на
един камък и събирайки сили. След това, концентрирайки се върху аурата си, събрах
шепи и издишах, напълвайки всеки звук с магическа енергия:
- Имаджентеро!
Топлата целителна магия с изумрудено-зелено сияние потече от дланите по тялото
ми, прогонвайки болестта и треската, тежестта в костите и мускулите, сгрявайки, лекувайки, давайки сили и събирайки се в малко, ослепително ярко зрънце над
съединените ми пръсти. Но колкото и ярко да сияеше, не биваше да се разсейвам.
Това беше магия на изцелението от пета степен, равнището на магистратурата.
Забранена за използване от студентите, заради тяхната собствена безопасност.
Забранена за използване върху обикновени хора, заради тяхната безопасност. И
изобщо, не се препоръчваше дори на магистрите да я използват. Причината беше
в контрола. За Имаджентеро се изискваше железен контрол. Ако откъснеш поглед
от средоточието на енергията за частица от секундата, последствията са фатални.
Именно затова едно от най-силните заклинания на целителната магия практически
никога не се използва. Но това не важеше за мен. Когато няколко години свикваш да
се съсредоточаваш върху учебниците, какъвто и глад да те терзае, и колкото и да ти