на някого в пустотата:
- Отвори.
Разнесе се грохотът на врата, избита някъде в дълбините на Крепостта, след това се разтвори тази тежка
двукрила порта на страничния вход и в залата стремително влезе Асур-Ррат в човешката си форма. Зад него в
помещението се втурна дребна, белокоса старица в бяла драконова рокля, а накрая с решителна крачка влезе
Гаррат. Но независимо от статуса си на Владика на Долината, той не произнесе нито дума, предоставяйки на
своите спътници възможността да говорят първи.
Асур-Ррат не се интересуваше от такива дреболии като оглеждане към спътниците си и първият въпрос, който зададе, беше адресиран към мен:
- Ти подарък със златна лента приемала ли си? Аз поклатих отрицателно глава.
- Тогава аз изобщо не разбирам каква е тази работа?! — възмути се древният. — И на какво основание ти не
си го пратила този перверзен иди... да върви п-п-п... пеша по села и чукари?!
Прозвуча грубо, толкова грубо, че всички присъстващи дракони някак се стегнаха, сякаш напомняйки, че
всички те тук са бойни.
Но всички мълчаха и тъй като въпросът отново бе отправен към мен, ми се наложи да отговоря:
- На основание на това, че Главнокомандуващият ми спаси живота... и заради това... изтърва магистър
Воронир... — последните думи ми се отдадоха с усилие.
В гърдите ми болезнено се сви сърцето... преди да чуя думите на Асур-Ррат:
- В такъв случай, аз настоявам за незабавна сватба! След което се обърна към бабата-дракон и й съобщи:
- Изобщо, каква е тази работа? Тя мен спаси ли ме? Спаси ме. Сега нека да ме вземе под покровителството
си, щом като сега в Долината имаме такива закони.
Бабката оправи белите си кичури, измъкнали се от кока на темето й, присви очи, размишлявайки, след което
отбеляза:
- Вярно казваш. Тя теб първа те спаси. Значи, сега цялата рода ще се включи, всеки по нещо златно ще даде
и ще правим от теб наири — тя скръбно въздъхна и проточи: — А какво?. След като има такъв закон, трябва
да го следваме.
След тези думи шокирани останахме двама — аз и Гаррат.
Древният и, най-вероятно, новата ми баба изглеждаха невъзмутими до немай-къде, бойните дракони се
напрегнаха още повече от преди, Черният дори не мислех да го поглеждам, но за сметка на това, с Владиката
се спогледахме удивено.
- Така, стоп — възмути се Гаррат, — ние така не сме се разбирали.
- А, няма значение — безгрижно се откликна бабата.
- Как така „няма значение”? — ядоса се Владиката. — Ние имахме уговорка!
- Може и да сме имали, а може и да не сме, склерозата не прощава на моите години — драконицата се
изхитри да се усмихне беззъбо, въпреки че аз бях готова да се закълна, че всичките й зъби, до последния са
си на мястото, — стара съм вече, нищо не помня.
- А и аз не съм първа младост — поддържа я Асур-Ррат. — Древни сме ние, какво да се прави.
Гаррат ги гледаше с отворена уста, след това се усети и траквайки със зъби, я затвори. И да, дори намери
какво да каже:
- Дърти мошеници!
След което, едва не плюейки от ярост, предизвикателно заяви:
- Значи така — документите за осиновяване ги подписах. Главата на рода прие Милада.
И в този момент Главнокомандуващият произнесе с нескрита насмешка:
- Доколкото схващам, ти дори си се потрудил да отлетиш на другия край на Долината, за да доведеш главата
на рода тук.
Клепачът на Гаррат потрепна, но изправяйки рамене, Владиката хладно отбеляза:
- Всичко това няма значение. Важен е резултатът. А в резултат, ти, Ренарн, се опитваш да си присвоиш дъщерята
на уважаван и древен род! Което е нарушение на всички традиции и закони на Долината! А вкусното... А
Милада не е вещ! И вече дори не е човечка! Тя е дракон! По характер, по същност, и според рода си! И тя е
спътник, светла душа, пробудила древен! И ако тя беше драконица, ти не би посмял дори да погледнеш косо
към нея! А тя се е родила човек и ти реши, че всичко ти е позволено, така ли?
И всички погледнаха Иренарн-Ррат-Егиатар, великия Черен дракон, който спокойно се взираше в очите на
брат си, а след това отговори подигравателно:
- И защо „опитваш се да си присвоиш”? Аз не се опитвам, Гаррат, аз си присвоявам.
И Владиката се вкамени, само абсолютно черните му очи с вертикална сребриста зеница святкаха яростно.
- Това е незаконно! Против всички правила на етиката, морала и справедливостта! — изсъска Асур-Ррат.
Главнокомандуващият бавно обърна поглед към него и със зле прикрита злост, попита:
- А къде беше ти, древни, с всичките си правила на етиката, морала и справедливостта, когато аз молех