вашия Съвет на древните за помощ?!
Асур-Ррат премълча, чертите на лицето му застинаха.
- И защо ти, древни — продължаваше Иренарн, — пробуждайки се, не счете за необходимо не само да
помогнеш, а поне да намекнеш за една такава незначителна подробност, която вие, древните подло бяхте
скрили, за да запазите за себе си позицията на единствени, които умеят да изцеляват.
И Червеният дракон наведе очи.
Само за миг, вече в следващия, той отново погледна право към Главнокомандуващия и дрезгаво, стараейки
се да не забелязва застаналия до него Владика, отговори:
- Ние считахме, че това е правилно. Ние виждахме безотговорността и безгрижието на Гаррат-Ррат-Егиатар, знаехме за пороците, мързела, дори за нежеланието му да мисли за последствията от собствените си
решения. Съветът на древните прие решение да бъде отстранен наследника на Властващия дом, Воронир ни
дойде много навреме, ние... — древният се запъна за миг, но след малко, уверено продължи: — Ние приехме
единствено правилното във всеки смисъл решение. Постъпихме така, както сметнахме за необходимо, ние...
- Вие ме излъгахте! — злобно го прекъсна Иренарн. — Вие подло лъгахте в течение на пет години! И цялата
ви лъжа за „новата, изменена, неподвластна на вашата магия Сива чума” се разкри едва преди три месеца, когато бяха заразени стражите на границата и вие ги излекувахте за броени минути! — той отново се отпусна
на облегалката на стола си и хладно попита: — Изключително от любопитство, вие, древните, наистина ли си
мислехте, че аз няма да сравня образците на плесента?
Изпъвайки максимално гръб, Асур-Ррат не по-малко хладно повтори:
- Ние постъпихме така, както считахме за необходимо.
Иренарн сподави глухото си ръмжене, което като чели дочух само аз и с леден тон отговори:
- Ето, аз също постъпвам така, както считам за необходимо.
Забелязах как се обагриха в алено очите на древния. Проблеснаха и угаснаха. Той явно нямаше какво друго
да каже. За сметка на него, бабата нямаше намерение да си трае:
- Бива, ама Миладка какво общо има с това? — деловито попита тя.
И не успя да прибави нищо повече, преди Черният дракон безстрастно да зададе въпроса си:
- Уважаема халоне Осаимо, преди да приемете решение като глава на рода Кириито, вие самата познавахте
ли лично госпожа Милада Радович?
Въпросът увисна без отговор.
Той като че ли наистина увисна, лишавайки от сила едновременно и драконицата, и Асур-Ррат, и даже
Владиката. Главнокомандуващият пък, продължаваше втренчено да се взира в тях, мълчаливо чакайки
отговор.
- Не — с мъка и през зъби произнесе драконицата.
- Целият ви фарс с осиновяването е незаконен! — с тон, който смразяваше даже сянката на възникналата
надежда, отсъди Властващият дракон.
Възрастната драконица се олюля, главата и раменете й се отпуснаха, Асур-Ррат също така стоеше, навел
очи. Гаррат нервно местеше поглед от бабата към Червения дракон, очаквайки от тях поне някакви действия, поне нещо, поне...
- Не смея да ви задържам! — хладно съобщи Иренарн
Нито Гаррат, нито древният помръднаха, но халоне Осаимо се обърна, бавно, с усилие местейки крака, унило се насочи към изхода. Аз понечих да отида да й помогна, но Главнокомандуващият ме удържа на място, без да ми позволява да стана.
И тогава зад вратата, където, както се оказа, главата на рода я чакаха, се разнесе гласът на Камали:
- Какво?
А след това викът на Хатор:
- Камали, стой!
Но драконицата не се подчини. Рязко се извъртя, избягвайки хватката на стоящата пред вратата стража, дотича в средата на залата, спря, погледна крадешком към мен, а след това бавно, без да сваля поглед от
Главнокомандуващия падна на колене.
Всички седнали зад масата бойни дракони скочиха едновременно на крака, в залата се втурна и Хатор, след
него и някакви други дракони, но Камали дори не се обърна. Гледайки с молба застиналия Черен дракон, тя
прошепна:
- Моля, умолявам ви... Вие никога не сте бил нито подъл, нито безчестен. Вие не обиждате слабите, не
отнемате свободата на невинните, не съсипвате живота на никого... Не го правете и сега, моля ви! Недейте да
рушите нейния, живот, не разрушавайте и моя, та аз не бих могла да живея, знаейки как сте постъпил с моето
дете. Умолявам ви... моля ви като майка, която е готова да отдаде живота си за своето дете, а Милада е мое
дете... моля...
Няколко секунди Иренарн-Ррат-Егиатар просто остана да седи, гледайки практически с ненавист
драконицата, която не изискваше, не предявяваше права, не настояваше, а просто молеше, забравила за