Магическият кръг

Катрин Невил Магическият кръг

Времената се връщат.

Мото на Лоренцо де Медичи

Времето е кръг, всичко се повтаря.

Фридрих Ницше

Това, което завива, се връща.

Мото на „Ангелите на Ада“

Пещерата

Те не знаят тайните на бъдещето, нито разбират какво е било в древността. Не знаят какво ги очаква И не ще спасят душите си от неизвестното в бъдеще.

Ръкописи от Мъртво море,

Пророчество на есеите

Настъпила е последната епоха от песента на Куме. Възроден, духът на вековете — роди нов ред. Завръща се Девата, връща се и властта на Сатурн. Ново поколение е изпратено от небесните висини.

Вергилий, Еклоги IV,

Месианско пророчество на Сибила

Куме1, Италия:

есента на лето Господне 1870

Високо над Куме, над вулканичното езеро Аверн се спускаше вечерен мрак и благодарение на прозрачната мъгла с метални оттенъци то сякаш плуваше във въздуха. Там, където мъглата не бе много гъста, се виждаше как водната повърхност отразява плътните облаци, устремени към сребристия кръг на луната.

Коминът на кратера бе обрасъл с дъбови издънки, чиито кървавочервени листа изглеждаха в сумрака пурпурни. Разнасяна от лекия вятър, миризмата на сяра откъм езерото създаваше усещане за тайна заплаха. Цялата атмосфера на това древно място бе наситена с очакване за нещо, нещо, предсказано отпреди хиляди години. И то щеше да се случи тази нощ.

Беше тъмно, когато иззад дърветата покрай брега се появи фигура. Следваха я още три. Четиримата странници носеха еднакви панталони от недообработена кожа, прилепнали до тялото кожени елеци и метални шлемове, но отдалеч личеше, че водачът на малката група е жена. На рамото си бе опряла кирка, навито на руло намаслено платнище, намотка въже и всякакви приспособления за катерене. Спътниците й я следваха безмълвно по брега на езерото.

Жената потъна отново в сенките, където група дървета прикриваха надвиснала скала. Наоколо бе пълен мрак, ето защо тя пъхна напосоки ръка в гъсталака от увивни растения и опипом най-сетне откри търсената пукнатина. Нахлузи дебели ръкавици и размести камъните, които старателно бе наредила последния път. Когато отворът стана достатъчно широк, за да може да се провре, тя пристъпи напред развълнувана. Спътниците й я последваха.

Вече вътре, жената бързо разви платнището и с помощта на мъжете запуши цепнатината. Когато дори лъч светлина не можеше да напусне пещерата, тя свали шлема и запали прикрепената към него миньорска лампа. Отметна на гърба си буйната руса коса и огледа тримата си, покрити с прах, спътници, чиито очи просветваха на мъждивата светлина на лампата. Едва тогава се извърна към отвора на пещерата.

Прокопани във вулканичната скала, стените на просторната кухина се издигаха на близо трийсет метра над главите им. Дъхът на жената спря, когато видя, че стоят на ръба на отвесна скала, спускаща се към пълния мрак на дълбока пропаст. Долавяше ромон на вода, която вероятно се стичаше на десетки метри под тях. Това бе пътят, който хората, търсещи отговори на загадки, бяха минавали, за да стигнат до недрата на изгасналия вулкан. Това бе легендарното място, издирвано от стотици хора през вековете — пещерата, приютила най-древния от всички пророци на земята — пророчицата Сибила.

Младата жена насочи лъча на лампата към лъскавите стени. Нямаше съмнение, бяха на точното място. Пещерата беше описана съвсем вярно от тези, които я бяха посещавали — философът Хераклит, писателят Плутарх, географът Павзаний и поетът Вергилий, обезсмъртил тази пещера като мястото, където Еней влиза в подземния свят. Знаеше също така, че най-вероятно тя и спътниците й са може би първите, които посещаваха пещерата от две хиляди години насам.

Първата работа на император Август2, когато завзел властта в Рим през 27 г. пр. Хр., била да скрие книгите с нейните пророчества, наречени „Сибилини предсказания“. Изгорил всички, които сметнал, че не подкрепят властта му или предвиждат връщане на Републиката. След това наредил пещерата да бъде запечатана. Входът, който тогава се намирал в подножието на вулкана, бил затрупан с голяма купчина камъни и чакъл. И последната следа от съществуването на прочутата пещера изчезнала. До този момент.

Младата жена пусна катераческите приспособления на земята, сложи отново шлема с фенера на главата си и извади от джоба на елека груба карта, която подаде на най-високия от мъжете.

1

Първата гръцка колония (ок. VIII в. пр. Хр.) в Централна Италия, в областта Кампания. Градът е известен най-вече със Сибилата от Куме, чиито пророчества, писани в стихове, са за хиляда години напред и били пазени от специална колегия в храма на Юпитер Статор, построен от Ромул в Рим. — Б.пр.

2

Първият император на Рим (63 г. пр. Хр. — 14 г. сл. Хр.), племенник, осиновен син и наследник на Юлий Цезар. Въвел еднолично управление, донася мир и благоденствие на империята, която управлява сполучливо до смъртта си. — Б.пр.