За всеобща изненада Учителя замълчал. Приклекнал и започнал да чертае с пръст фигури в прахта, все едно не бил чул въпроса. Около него вече се били струпали много хора, за да видят какво ще направи, като не спирали да изтикват напред жената, все едно била парче месо.
Времето минавало и най-сетне той се изправил, огледал мълчаливо лицата на хората пред него — взирал се в очите на всеки, сякаш искал да отгатне какво има в душите им.
— Който от вас — промълвил той най-сетне — е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й.
Сетне отново се навел и продължил да чертае в прахта. Минало доста време, преди да вдигне отново очи. Пред него стояла жената — съвсем сама.
— Върви си и не съгрешавай повече.
Когато чул това, Никодим, който наблюдавал отдалеч, разбрал какво е направил Учителя. Рискувал живота си за жена, която знаел, че е грешна, защото казал „не съгрешавай повече“. Така прави той винаги с онези, които се изправят пред него, за да ги съди — оставя ги сами да преценят колко голямо е прегрешението им и какво е направил за тях.
Любопитен да разбере какво е това, което рисува Учителя, Никодим изчакал жената да си отиде и доближил. Видял, че това е някакъв възел. Не се виждало нито начало, нито край.
Учителя усетил присъствието му, изправил се и заличил с крак рисунката. Когато Никодим подхванал темата за рисковете Учителя да дойде от Галилея в града съвсем сам, и то без да ги предупреди, Учителя само се усмихнал и попитал:
— Скъпи приятелю, имам ли вид на сам? Защото не съм. Дойдох тук с моя Отец. Не забравяй, че шофар11 се чува и в Галилея.
Имал предвид, естествено, Деня на изкуплението12 предишната седмица, когато Учителя все още бил в Галилея, където, както всяка година по това време, ехти кози рог, отбелязвайки края на изминалата година и началото на следващата, призовавайки хората да се замислят за това как да продължат да живеят, спазвайки законите на Бога. От начина, по който Учителя споменал за този много стар и обичан празник, Никодим усетил, че нещо се е зародило в главата на един толкова почитан от мнозина човек. Какво ли е замислил?
Преди Никодим да успее да разпита както трябва, Учителя се отдалечи с бързи крачки и пое към двора на менителите в района на Храма. Никодим подтичваше зад него, за да го настигне. Там тези, които се присмиваха на Учителя, се скупчиха около него — той сякаш го очакваше и като че ли търсеше, — хората го обвиниха, че е мошеник. В отговор подхвана спор, който стана причина, участниците в него да започнат да си мислят, че е обезумял.
Някой от тълпата заяви, че те са от семето Аврамово и няма нужда Учителя да се опитва да ги поучава, а и те не вярват в претенциите му, че е месията от Давидовото коляно. Тогава Учителя дръзко заяви, че познава лично Аврам. Нещо повече, щом научил за мисията му тук на земята, Аврам много се възрадвал. Присъстващите се усъмниха, че той е толкова стар, че да познава Аврам, починал преди хиляди години. Учителя ги изгледа така, че те замлъкнаха. После им каза, че лично Господ Бог го е запознал с Аврам. Че той, Учителя, е син Божи, плът от плътта на Бога! И това не беше всичко. Каза им, а мнозина от тук присъстващите го чуха с ушите си:
— Аз и моят Отец сме едно. Преди Аврам да е бил… Аз съм!
Той изрече свещеното име, за да опише себе си — богохулство, за което можеха да го бичуват или дори да го убият с камъни.
И това беше само началото. Преди три месеца, много след празника, Учителя бе повикан във Витания в дома на младия Лазар, брат на Мириам и Марта от Магдала — един от най-приближените му ученици. Младежът бил тежко болен и молел да види Учителя, преди да умре. Ала Учителя, по думите и на дванайсетте, неясно защо отказвал да напусне Галилея и да посети семейството, въпреки молбите на двете сестри, които го умолявали да спаси брат им. Когато най-сетне отишъл, момчето било мъртво отпреди три дни. Мириам казала на дошлите, че тялото е започнало да гние и мирише и двете със сестра й не са съгласни Учителя да влезе при тялото в семейната гробница.
Учителя застанал пред вратата и започнал да вика Лазар — починалия младеж, — докато най-сетне той се събудил от смъртта и се показал на входа. Учителя успял да го вдигне на крака, така както тялото му вече било в струпеи и погребалното платно, с което бил увит, също било почерняло. Върнал го към живот.
— Всемогъщи Боже — успя да промълви само Иосиф от Ариматея след края на историята. Обиколи с изцъклен поглед присъстващите, загубил дар слово. Според садукеите смъртта бе просто краят на живота, фарисеите пък настояваха, че за добрия човек, за добре изживения живот следва награда в отвъдното — вечен живот на небето. Но нито едните, нито другите вярваха във възкресението, в това, че е възможно да вдъхнеш живот на разлагащ се труп. Това бе немислим ужас за всички.
11
Традиционният кози рог — тромпетът на юдеите, който понякога служи и като символ на тяхната религия. — Б.пр.
12
Голям еврейски празник, известен още като Йом кипур, десет дни след еврейската Нова година. Започва с надуване на шофар. На този ден се иска прошка от близките. Според еврейската религия на Йом кипур всеки евреин трябва да се моли името му да влезе в Книгата на живота. — Б.пр.