Учителя отведе Марта настрани и се вгледа в лицето й. Когато заговори, в гласа му се долавяше напрежение и страст, които изненадаха Иосиф.
— Обичам Мириам — рече той на сестрата по-скоро с гняв, отколкото с обич. — Обичам я повече от майка си и от Иосиф, който ме е отгледал. Повече и от братята си, дори от тези, които са с мен от самото начало. С нея ме свързва възел, който е връзка между нейното разбиране и моето и е толкова здрав, че няма нещо, което да не може да преодолее — дори смъртта. Мислиш ли, че е по-важно Мириам да ти помага в готвенето, отколкото да седи с мен или в краката ми един час повече, докато все още ме имате?
Иосиф се изненада много от тази жестокост към жена, превъзнасяла Учителя до небесата заради това, че е спасил брат й, и която вече трети ден готви от благодарност за него и учениците му, както и за стотината непоканени гости?
Иосиф видя как брадичката на Марта потрепва, лицето й се изкриви, сякаш всеки миг ще заплаче, и тъкмо пристъпи напред, за да се намеси, когато видя, че с Учителя настъпи поредна промяна. Марта се опита да скрие разплаканото си лице с длани, но Учителя улови китките й, наведе глава и целуна дланите й, по които се виждаха следи от тесто и брашно. Сетне я привлече в прегръдките си и я целуна по челото, като в същото време започна да я полюшва утешително, докато тя се успокои и сълзите пресъхнаха. Учителя я отдръпна от себе си и се взря в нея.
— Мириам е избрала правилния път, Марта — промълви той. — Нека всеки от нас дава, каквото има. Не бива никой да търпи наказание за това, че е изпълнил волята на моя Отец.
Сетне, докато разбере какво става, Иосиф усети как Учителя го улавя за ръка и го повежда към терасата.
Долу, в оградената със зид градина, гостите се трупаха около масите, сядаха върху килимите, наредени под покритите с лозници алеи към овощната градина. Тя бе опасана отвън от обветрени каменни стени, върху които, недалеч от тесен поток, за гости, които не бяха специално поканени, но пък бяха добре дошли, щеше да бъде поднесена храна.
Първите филизи на лозата вече се бяха показали и Иосиф забеляза между свежите листа рибари от Галилея. Андрей и брат му Симон, сгушени един в друг, разговаряха тихо, но оживено с Иаков и Иоан, синове Зеведееви, които той наричаше „светкавица и гръмотевица“ заради техния вихрен и бурен характер. Наблизо бе и Иоан, наречен Марко, пристигнал за пиршеството от дома на майка си в Иерусалим.
Иосиф се разтревожи от факта, че толкова много от важните ученици и техните семейства са събрани на едно място, и то тук, в Юдея, където бяха под римска юрисдикция и във властта на Каиафа. Ако възнамеряваха да останат по-дълго, щеше да се наложи да ги премести в Гетсиман, където можеше да разчита и на слугите за отбрана.
Отпъдил тревожните мисли, дръпна Учителя в сянката на решетките с увивни растения, за да поговорят, преди останалите да са ги видели.
— Скъпи мой сине — меко подхвана Иосиф, — толкова много си се променил за годината на моето отсъствие, че не мога да те позная.
Учителя обърна очи към Иосиф. Същите тези очи — странна смесица между кафяво, зелено и златно, които се струваха на Иосиф като дошли от друг свят.
— Не аз съм се променил, а светът — с тъжна усмивка заяви Учителя. — В такива времена на промени всички ние трябва да се съсредоточим към едно, което никога не се променя и е нетленно. Задава се ден, предсказан още от пророците Енох, Илия и Иеремия. И както аз помогнах на младия Лазар да излезе от гроба, сега наша задача е да помогнем на света при раждането на новата епоха: затова съм тук. Надявам се всички вие да се присъедините към мен. А ти да си с мен. Не се налага да ме придружиш там, където отивам.
Иосиф не разбра последното, но предпочете да замълчи.
— Тревожим се за теб, Исусе. Моля те да ме изслушаш. Хора от синедриона ми разказаха за идването ти от Галилея по време на празниците миналата есен. Знаеш, че мъжете от синедриона са най-сериозната ти подкрепа. Преди да замина, те ме увериха, че ще те помажат по време на празниците тази есен. Смятаха да те провъзгласят за техен месия — избран от нас цар и духовен водач! Какво стана, та всичко се промени? Защо се опитваш да преобърнеш нещата, планирани отдавна от толкова много мъдри мъже?