Учителя прокара длани по лицето си и подхвана с тежка въздишка:
— Не синедрионът е моята най-голяма подкрепа, Иосифе, а моят Отец горе на небето. Изпълнявам неговите повели. Ако заръките Му не са в съгласие с мнението на синедриона, вината не е моя. Те ще трябва да отговарят пред Него. — Сетне се усмихна уморено и добави: — А що се отнася до това, кое е тленно и кое непроменимо — въпросът е заплетен.
Учителя имаше обичай да поднася идеите си под формата на загадки и Иосиф вече беше забелязал, че той често подхвърля идеята за възела — тъкмо се канеше да попита нещо във връзка с това, когато завесата от лозови листа и филизи около тях се разтвори и с широка, сърдечна, почти чувствена усмивка пред тях застана Мириам. В нейно присъствие Иосиф винаги се разтапяше.
Пищната й гъста коса се спускаше по раменете и създаваше усещане за дива разюзданост, което караше повечето възрастни, а и не малко от по-младите му ученици, да мислят, че нейното присъствие в групата на Учителя е политически опасно. Иосиф си мислеше, че има нещо примитивно в нея, нещо от силата на природата. Така си беше представял Лилит, както най-старите юдейски текстове наричаха първата жена на Адам — зрял плод, който, без каквато и да е задръжка, разпръскваше живот.
— Иосиф от Ариматея! — възкликна тя възторжено и се хвърли в прегръдките му. — Липсваше на всички нас, но най-много на мен. — Тя отстъпи назад и съвсем сериозно продължи, без да сваля от него погледа на засенчените от гъсти мигли големи сиви очи: — Често си говорехме с Учителя, че когато си тук, не се чува нито хленч, нито оплаквания. Винаги успяваш да отстраниш напрежението и всичко изглежда просто и лесно.
— Много бих искал да разбера какво се е променило след моето заминаване, защото очевидно има промяна — отговори Иосиф.
— Без съмнение той ти е казал, че нищо не се е променило, нали? — попита Мириам, вдигайки очи към Учителя привидно ядосано. — „Всичко е наред, благодаря“ — така отговаря на всички. Но не е така. Крие се от месеци, избягва дори учениците си. Само и само да може да влезе победоносно в града в деня Пасха следващата неделя, заобиколен от…
— Нали нямаш намерение да отидеш в Иерусалим точно сега? — разтревожен се обърна Иосиф към Учителя. — Струва ми се много неразумно. Синедрионът със сигурност ще откаже да те помаже следващата есен, ако разбуниш духовете сега по време на празника.
Учителя обгърна с едната си ръка раменете на Иосиф, а с другата — Мириам и ги привлече към себе си, сякаш бяха деца.
— Не мога да чакам до есента. Моят час настъпи — простичко заяви той. Сетне доближи устни до ухото на Иосиф и прошепна: — Остани с мен, Иосифе.
При залез слънце тълпите последователи поеха мирно нагоре по хълма, а зад тях градините оставаха покрити с бял килим от цветни листенца.
След падането на нощта Марта запали глинените газеничета на терасата и слугите изнесоха лека вечеря, преди да се приберат и да си легнат. Дванайсетте, с тях и младият Лазар — все още блед и немощен, и няколко по-възрастни жени и двете сестри останаха навън. Майката на Учителя бе изпратила вест, че съжалява, но ще пристигне от Галилея едва в последния ден на Пасха.
Малобройната им група се настани под мъждукащата светлина, Учителя отправи благодарности и насядалите започнаха да чупят питките хляб над купите с гореща супа. Мириам се изправи и взе красива резбована кутия от камък, която бе оставила на масата до себе си. Приближи до Иосиф, който седеше до Учителя, вдигна капака и го помоли да я подържи. Сетне безмълвно бръкна с две длани вътре. Разговорите замлъкнаха и всички насочиха погледи към действията й. Огряна от приглушената светлина, тя наистина приличаше на ангел, изпратен от съдбата или излязъл от пророчество.
Когато извади ръце от кутията, въздухът наоколо — над терасата, градините и лозята — се изпълни със завладяващия аромат на нард13. Мирото, както всички знаеха, бе невероятно скъпо. Шепа рубини и злато биха стрували по-малко.
Един по един присъстващите започнаха да осъзнават какво ще се случи. Симон бутна храната пред себе си и скочи, Иаков и Иоан Заведееви понечиха да я спрат. Иуда също стана… Но беше късно.
Иосиф държеше кутията и следеше с изумление как Мириам, чието лице придоби неземна красота на слабата светлина, остави течността да се излее от шепите й върху главата на Учителя, откъдето се спусна по лицето и врата му, а оттам и по дрехата: това беше традиционният ритуал на помазването на цар. Сетне тя коленичи пред Учителя. Поиска с жест от Иосиф да приближи кутията, развърза сандалите на Учителя, взе нови две шепи от скъпоценната течност и поля с нея босите му крака. В знак на пълно покорство и обожание тя преметна отпред сплетените си в две дебели плитки копринени коси и обърса с тях краката на мъжа пред нея.
13
Рядко срещано нискостеблено растение със силен аромат, от което се смята, че се е приготвяло скъпоценното ароматно миро. — Б.пр.