В цялата история на човешкото познание съществуват две понятия, свързани със закона за развитие на вселената — метафизическо [идеалистическо] и диалектическо[материалистическо], които представляват два противоположни светогледа. [В диалектическия материализъм] основната причина за развитието на каквото и да било е не външна, а вътрешна, и тя е заложена в самия процес.
Изтокът е Изток, а Западът — Запад, и никога няма да се срещнат.
Изтокът ще ни помогне да победим Запада.
Иван III, цар на Русия, потомък на Александър Невски, пръв разлюлял закостенялата система, като отказал през 1480 година да плаща данък на Златната орда. Иван се оженил за София, единствена племенница на последния император на Византия. След завземането на Константинопол от турците той се обявил за духовен водач на Източната църква и защитник на вярата.
Политически далновидният брак между Църква и държава се оказал от голямо значение за Западна Европа. По това време, през 1492 година, „Колумб поел из синия океан“, Фердинанд и Изабела прогонили маврите и евреите от Испания, разсичайки по този начин седемстотингодишното сливане на Западната и Източната култура, и насочили вниманието на Европа на запад. Това бележи и края на феодалната система и разпалването на национализма, както и последвалата колониална експанзия.
Един остров далеч на север с известно закъснение се включил в тази игра на заграбване. Източноиндийската компания получила официална благословия от кралица Елизабет I Английска едва на 31 декември 1600 година. Създадена била, за да се конкурира с холандците, които в надпревара с испанците и португалците вече успели да заграбят монопола върху търговията с подправки в Малайзия и Островите на подправките. В рамките на петдесет години получилата права Източноиндийска компания развила процъфтяваща търговия в Дания, Франция, Швеция и Шотландия. „Перлата в короната“ на Англия — Индия, била неизчерпаем източник на богатства, да не говорим за пристанищата й.
Руснаците вече успели да видят тези придобивки.
До реформите на Петър Велики през осемнайсети век представата за руснаците била като за азиатски на вид субекти, с неподстригани коси и бради, облечени в широки роби, със самотни жени и необикновени религиозни ритуали. Твърде изплашени да не би да бъдат отново изолирани, както и по времето на т.нар. „загубени векове“ на монголско владичество, тези изостанали феодални владения успели да разширят границите си с неподозирана скорост и в неподозирани размери — трийсет хиляди квадратни километра годишно. За близо два века след смъртта на Петър Велики те успели да присъединят към територията си различни култури, отстоящи на няколко хиляди километра наоколо, пробивайки на изток през Сибир чак до Берингово море, а на запад стигнали до Литва, Полша, Финландия, Латвия, Естония, Ливония, Карелия, Лапландия.
Британия трескаво продължава да разпростира влиянието си на север и на изток към Пенджаб и Кашмир, присъединява Бирма, Непал, Бутан, Сиким, Балухистан и прави сериозни набези към Афганистан и Тибет. Египет и Кипър са вече окупирани, Източноиндийска компания се разпада и кралица Виктория е коронясана като императрица и на Индия, така империята й става толкова обширна, че във всеки миг от денонощието някъде в нея изгрява слънцето.
В противовес на това до началото на Първата световна война Русия се разширява на юг и на запад, завладява Украйна, Кавказ, Крим и Западен Туркестан — днешна Централна Азия, и стига чак до индийско-персийската граница. Така двете империи, разделяни някога от хиляди километри, сега вече имат обща граница и на места дори ги делят само няколко километра.
Експанзионистичната политика на Русия не спира с руската революция. Когато Ленин призовава за световен бунт на масите срещу колониалното робство, той насочва вниманието си по-специално към потиснатите в Индия, окуражавайки ги да отхвърлят британското иго. Много скоро става ясно, че самите болшевики нямат намерение да дадат автономия на колониалните си владения, присъединени към държавата им по време на руския колониализъм. Всички райони, които правят опити да се освободят по време на последвалата война, са смазани.
През 1922 година се създава СССР и в него влизат Беларус, Грузия, Армения и Азърбайджан, Украйна и Руската федеративна съветска република, в която са включени всички останали. Едва по-късно, когато по принцип ислямски Туркменистан изявява желание да получи независимост, съветското управление поставя такава изкуствена граница, че наместо една се получават пет републики, образувани на етнически принцип. Това решение е взето през 1924, годината, в която умира Ленин и мястото му е заето от Йосиф Сталин, управлявал с железен юмрук през следващите трийсет години.