Руските действия извън страната им не изглеждат много по-добре. Арсенали и производство на оръжие били разположени и в Чехословакия, и Полша. А от 70-те години руснаците започнали да изнасят ядрено гориво и в държави като Египет, Индия, Аржентина и Виетнам, да не забравяме и за високообогатения уран, който доставяли на Либия, Ирак и Северна Корея. В същото време на нито един митнически пункт в цяла Русия не може да се види уред за откриване на радиация.
Картината изглежда наистина мрачна, но винаги съм била убедена, че по-добре късно, отколкото никога, и макар и закъсняла, нашата намеса все пак значеше нещо.
Легендарната Пандора бе отворила кутията с неприятностите много отдавна. Пуснала бе на свобода всички възможни проблеми, които един отмъстителен Зевс би могъл да измисли. Но както би казал Сам, може би не четем картите както трябва. Вътре в кутията продължаваше да остава като залепено още нещо: надеждата. Поглеждайки картината от различен ъгъл, човек не можеше да не си помисли, че от всичко това ще излезе и нещо добро. Поне се надявах да стане така.
С нашите колеги от Русия се договорихме да започнем процес на решаване на проблеми. След въвеждането на новата политика на отвореност и сътрудничество, те вече имаха повече възможности да пътуват извън страната и отвъд Желязната завеса. Преди да си тръгнем, двамата с Волфганг определихме дати за следващите ни контакти, чантата ми с всеки изминал ден се пълнеше все повече с визитни картички — очевидно тук това се смяташе за елитарен атрибут.
Летището във Виена бе почти празно, когато нашият самолет кацна. Знаехме, че нямаме много време до следващия ни полет и като нищо щяхме да го изпуснем. За щастие, оказа се, че в машината за Париж били открити технически неизправности и пътниците още не бяха качени. Все едно, минахме паспортната проверка и докато Волфганг чакаше заедно с останалите да дойде автобусът, отидох да телефонирам на Лаф, както бях обещала.
Беше късно и предполагах, че ще чуя гневния глас на чичо си, но това, което последва, след като прислужникът, който вдигна, ме свърза с него, наистина ме изненада:
— Гаврош, за бога… Къде си? Къде се загуби? — с треперлив от вълнение глас започна Лаф. — Издирвам те повече от седмица. В бележката, която изпрати по Волга, пишеш, че си ходила в Мелк. Защо не ми се обади от Виена? Можеше да звъннеш и от Ленинград. Къде си сега?
— На летището във Виена — отговорих, — но само минавам оттук на път за Париж. Излитаме всеки момент.
— Париж ли? Много се тревожа за теб. — И наистина звучеше разтревожен. — Защо отиваш в Париж? Само заради онова, което Волга ти разказа ли? Говори ли преди това с майка си?
— Тя не си направи труда да ми каже нещо през всичките тези двайсет и пет години — изтъкнах, — но ако смяташ, че е важно, ще й звънна.
— На всяка цена трябва да се чуеш с нея, преди да говориш с когото и да било в Париж. Иначе откъде ще знаеш на кого да вярваш?
— Тъй като вече не вярвам на никого и нищо, което чувам, какво значение има — язвително подхвърлих, — какво значение има къде точно ще ме излъжат? В Айдахо, Виена, Ленинград или Париж?
— Има огромно значение — ядоса се вече наистина Лафкадио. — Опитвам се да те предпазя, майка ти също. Имала е достатъчно сериозни основания да не спомене нищо пред теб до този момент. Повярвай ми, беше с оглед на твоята сигурност. Но сега, когато и Ърнест, и Сам, братовчед ти, са мъртви… — Той замълча, сякаш се сети нещо. — С кого всъщност беше в Мелк? Да не би с Волфганг Хаузер? Срещна ли се с още някого във Виена, имам предвид друг, освен колегите ти?
Нямах представа колко и какво мога да кажа на Лаф, още повече по обществен телефон, но толкова ми беше омръзнала цялата тази тайнственост и конспирации в семейството, че реших — трябва да се сложи край на всичко това.
— Двамата с Волфганг прекарахме сутринта в Мелк с един човек, когото нарекоха отец Вергилио. — Линията буквално натежа от мълчанието отсреща. — А на обяд предишния ден се срещнах с много хубав дявол, който твърдеше, че е мой дядо…
— Достатъчно — процеди гневно Лаф с тон, който никога досега не бях чувала от него. — Добре познавам Вергилио Санторини — изключително опасен мъж, дано доживееш да го разбереш. А що се отнася до онзи другия… дядо ти, моля се да е дошъл при теб като приятел. Не можем да говорим повече, направила си предостатъчно глупости след последната ни среща в Айдахо. Направо не знам какво да мисля. Не изпълни нищо от обещаното, но искам да ми се закълнеш, че ще се обадиш на майка си, преди да говориш с когото и да било в Париж. От изключително голямо значение е. Все едно каква друга глупост си готова да направиш.