Огън и лед
УЧЕНИК:
Лама, за Великия камък имаме толкова много легенди… От най-древните времена на друидите множество народи помнят легенди за природни енергии, скрити в този странен пришълец на…
ЛАМА:
Lapis Exilis… така се нарича камъкът, който бе споменат от старите Майстори певци. Вижда се, че Изтокът и Западът мислят еднакво в много отношения. Няма нужда да ходим в пустинята, за да чуем за Камъка. Всичко е посочено в Калачакра, но малко са онези, които схващат.
Това Учение Калачакра, това използване на първичната енергия, било наречено Учение на Огъня. Индийците познават великия Агни — древно учение, което въпреки древността си ще стане и новото Учение на Новата ера. Трябва да мислим за бъдещето.
Нямаше още полунощ, когато пристигнахме, а летище „Шарл дьо Гол“ бе вече почти безлюдно. Бюрата за обмен на валута бяха затворени, ескалаторите — спрени и покрити със стъклени капаци. За щастие, уговорката ни да се срещнем със Зоуи бе чак за следващия ден.
Полунощ тук, означаваше шест следобед в Ню Йорк и Джързи в елегантния си апартамент бе достатъчно близо до часа за коктейли, за да успее да се съсредоточи бързо, ако й се обадех веднага. Освен това ми хрумна, че ще е далеч по-разумно да използвам обществен телефон, наместо този в хотела, който Волфганг беше ангажирал. При това, предвид спомена ми от преди седмица пред огъня в замъка, имаше вероятност да се отдадем на продължителни часове страст. Засега избутах тази мисъл на заден план в съзнанието си.
Успях да намеря картата си за телефон и оставих Волфганг да чака багажа ни пред лентата, която, за щастие, бе наблизо и можех да го наблюдавам през стъклената преграда. След няколко позвънявания чух гласа на майка ми — чист и ясен, все едно бе на няколко крачки от мен, при това звучеше съвсем трезво.
— Bon soir от Париж, мамо — поздравих любезно, но не прекалено сърдечно. — Лаф настоя да ти се обадя веднага, щом пристигна тук от Виена. В една телефонна будка съм насред летището, минава полунощ и не съм сама. Вероятно се сещаш какво ме доведе тук — незначителни проблеми в семейството, които незнайно защо си решила, че е по-добре да забравиш да споделиш с мен през последните двайсет и пет години. Може би си искала да спестиш време и неприятности и на двете ни?
Джързи мълча толкова дълго, че за миг дори си помислих, че може да е изпуснала слушалката.
— Майко? — най-сетне рекох.
— Ариел, момичето ми, дължа ти извинение. — Тонът й беше наситен с искрено разкаяние (нито за миг не забравям, че успехите й на певица се дължаха и на голямата й артистичност). — Надявах се, че държейки те настрани от всичко това, ти давам някакъв шанс да имаш живот на нормален човек. — Тя се засмя с известна горчивина. — Каквото и да означава това.
— Мамо, не желая да знам мотивите ти. Това може да почака малко. — И повече от малко, си помислих. Бих предпочела никога да не се наложи да изслушам тази изповед. — Тази вечер е добре да чуя само някои сурови факти. Просто една кратка рекапитулация, основните точки, за да схвана какво става в това наше семейство. Твърде много ли искам?
— Не знам защо съм си въобразявала, че този ден никога няма да дойде — някак сърдито констатира Джързи. — Но със сигурност не съм си представяла, че ще бъда заловена като из засада, и то по телефона, което ме лишава дори от възможността да си приготвя питие! Да не би да очакваш, че за три минути ще успея да ти се извиня за целия си живот?
— Добре, карай спокойно. Лаф държеше да говоря с теб при първа възможност, но пък и имаме цяла нощ на разположение, тъй като срещата с баба ми е едва утре сутрин.