Поръчаните от нас морски деликатеси пристигнаха в дълбоки купи, обилно подправени с екзотични средиземноморски подправки. Добрата храна и ароматното вино ме накараха да се отпусна и попритъпиха инстинкта ми за самосъхранение повече, отколкото трябва, и то в момент, когато най-много имах нужда от тях.
— Доста дълго продължи разговорът ти с Щатите — отбеляза Волфганг, когато накрая ни донесоха и хрупкавата зелена салата. — Често ли говориш с майка си?
— Поне веднъж на няколко години — честно си признах.
— Обаждането ти вероятно бе свързано по някакъв начин с разговора, който имаше с чичо си? — предположи той. — Необикновено мълчалива си, откакто напуснахме Виена.
— Повечето време съм по-бъбрива, отколкото е полезно. Не вярвам да има нещо, което бихме могли да обсъждаме, освен ако не решим да си казваме истината, просто за разнообразие.
— Разбирам — тихо промълви Волфганг и заби поглед в чинията пред себе си.
Взе едно от препечените хлебчета в кошничката на масата и го разчупи замислено, все едно очакваше отвътре да изскочи ключ към някаква загадка. След това вдигна онзи невероятен свой тюркоазен поглед, от който неизменно коленете ми омекваха. Реших, че е по-добре да се съсредоточа по-скоро върху духа, отколкото върху материята.
— Мисля, че е твой ред за сервис — обадих се, — но е добре да знаеш, че няма да участвам повече в тенис на трева.
— Очевидно си чула нещо, което не ме представя в добра светлина — спокойно констатира той. — Преди да се опитам да обясня каквото и да било, бих искал да знам какво знаеш.
— Как става така, че всеки започва разговора си с мен с този въпрос? — попитах и енергично забих вилицата си в салатата. След няколко подобни забивания пуснах вилицата и продължих: — Според мен дори да си се срещнал със Зоуи за първи път преди една година, вече си знаел, че тя е твоя баба, което значи, че дъщерите й — майка ми и твоята майка, са сестри. Вече знам, че нито ти, нито Зоуи сте изпратили ръкописа с руните на моя адрес. Майка ми току-що ми каза, че тя го е изпратила. Крила е много истини от мен, но не е патологичен лъжец. Ще ми се да мога да кажа същото и за теб. Единственото, за което мога да ти благодаря, е, че спаси живота ми при инцидента с лавината. За всичко останало си ме лъгал и сега тази вечер искам да знам причината.
Волфганг ме гледаше изумено. Направи ми впечатление, че и един-двама сервитьори, както и посетителите започнаха да извръщат лица към нас. Сетне най-неочаквано Волфганг се усмихна широко.
— Единственото значи? — повдигна вежда. — Бих казал, че има много неща, за които аз съм ти благодарен. На първо място — че се влюбих за първи път, не ми се беше случвало досега. На второ, че ми се случи тъкмо с теб — истинска фурия. А искам да ти благодаря и за… това, което вие американците наричате… въвеждане в реалния свят.
Той остави салфетката и стана да плати. Бях вбесена и нищо не можеше да ме спре вече, въпреки описанието, колкото и точно да бе, което току-що чух за себе си. Махнах с ръка към келнера да си върви и за да потвърдя решението си, посегнах към чашата си с вино.
— Не съм свършила — категорично рекох на Волфганг.
— Напротив — със същата интонация отговори той. — Не ти ли е хрумвало, че нямаше човек, който да не ме предупреди за твоето отношение към семейство Бен? Че от съвсем малка си се дръпнала от всички и общуваш само с братовчед си Сам? Да не мислиш, че не знаех каква ще е реакцията ти, ако се появях без предупреждение веднага след погребението на този твой братовчед с думите: Здрасти, аз съм братовчед ти Волфганг, за когото никога не си чувала. Дойдох да те въвлека насила в лоното на семейството, което отбягваш от години. А като стана дума за ръкописа с руните, за който каза, че съм те излъгал, Зоуи знаеше, че майка ти ще ти го изпрати, защото двете го бяха решили. Може да я попиташ утре сама, ако не ми вярваш. Искам да се извиня за лъжата си, но бях убеден, че само така ще успея да спечеля бързо доверието ти.
— Защо смяташ, че можеш да спечелиш доверието ми единствено като изречеш още една лъжа? — прекъснах твърде ненавременното му признание.
Дълбоко в себе си не можех да не призная, че това, което казваше, бе вярно. Такъв хубав и привлекателен, какъвто ми се видя Волфганг от първия миг, в който го зърнах, бях положила доста усилия, а и време да се опитвам да пренебрегна факта — по причини, които не можех да призная нито пред него, нито пред себе си, — че Сам е все още жив и изложен на опасност и не мога да имам доверие на никого.