В този момент в съзнанието ми изникна още една измама, която никак не се връзваше с уверенията на Волфганг.
— Дори всичко, което казваш да е вярно — додадох, — то пак не обяснява лъжата, която изрече за Шушулката.
— За Шушулката ли? — не разбра Волфганг.
— За моя шеф — Пастор Оуен Дарт — поясних. — Защо толкова много държеше той да ме изтика навън от града и да ме изпрати в Русия, а после най-неочаквано се оказва също във Виена? Какво правеше той в лозята близо до къщата ти? За какво си говорехте, което не можеше да бъде казано пред мен?
Вероятно бе продукт на въображението ми, но ми се стори, че мъжът срещу мен пребледня леко. Понечи да каже нещо, но замълча. Надявах се да не се опита отново да ме уверява, че това е бил отец Вергилио. На мен междувременно ми хрумна и още един въпрос.
— Кой всъщност е отец Вергилио? Чичо ми Лаф изглежда го познава и смята, че е опасен мъж. Защо направи така, че да се срещнем с него в библиотеката на Мелк?
— Едва ли бих избрал това място за подобен разговор — въздъхна Волфганг, — но пък поне е трудно тук да ни подслушва някой. А и всичко е вече към края си, така че спокойно мога да отговоря на въпросите ти, стига, разбира се, това да укрепи доверието ти в мен. Животът е доста сложно нещо, Ариел, и хората са много по-сложни от разбирането ни за тях…
— Волфганг, за бога, близо два през нощта е. Защо не спрем тази гонитба с истината? Кой е Вергилио и защо Пастор Дарт ни е последвал във Виена?
— Е, добре — рече той с израз на лицето, който говореше „сама си го търсиш“. — Отец Вергилио Санторини е високо образован, учен ерудит и специалист по средновековни текстове, получил научната си степен в Сорбоната и Университета във Виена. Свещеник е, но не е библиотекар в манастира в Мелк. Има пълен достъп до техните архиви, защото семейството му в Триест дари голяма част от редките им книги. Парите на това семейство платиха голяма част от разходите за възстановяването на манастира.
Дотук не чух нищо изненадващо. Много скоро щях да съм искрено благодарна за звуците, които долитаха от кухнята — тракане на съдове, смях на келнери и закачките, които си подхвърляха, защото едва ли бях готова да преглътна това, което чух миг по-късно.
— Семейството на Вергилио Санторини е в същото време сред най-големите търговци на оръжие в Източна Европа и продават най-вече в Югославия и Унгария. Вече поколения наред това е начинът, по който печелят. Най-вероятно чичо ти е имал предвид репутацията им, за да каже, че е опасен, защото също така е известно, че Санторини са свързани с мафиотска група, наречена „Звездата“. Занимава се с ядрени материали, използвани за ядрено оръжие. Така че виждаш, както споменах преди малко, хората, а и ситуациите, в които попадат, биват по-сложни, отколкото може да се изрази по време на обикновен разговор.
Бях много изненадана от информацията за отец Вергилио, който ми се бе сторил симпатичен медиевист, но предпочетох да се съсредоточа върху останалата част от въпроса ми.
— При Пастор Дарт нещата са още по-сложни. Налага се да те запозная и с предисторията. При първото си посещение в Айдахо с тревога научих, че колегата ти Оливие Максфийлд е и твой хазяин, което го поставя в доста удобна позиция за подслушване и следене — на практика по двайсет и четири часа на ден. Как можех да съм сигурен, че не е нечий агент? Ето защо веднага, щом ти се прибра от погребението, накарах Пастор Дарт да изпрати Максфийлд да те пресрещне при пощенската станция, докато аз тръгнах с кола. От поведението ти стана ясно, че Максфийлд, който те бе изпреварил, е събудил в теб някакви подозрения и ти побягна вън от града. Естествено, те последвах до Джаксън Хоул. Макар да знаех, че ръкописът е изпратен от майка ти, толкова беше изплашена и подозрителна, когато се срещнахме в планината, та за мен бе ясно, че си мислиш, че си получила наследения от братовчед си ръкопис. По-късно през нощта имах възможност да се уверя, че наистина в чантата ти са документите, изпратени от майка ти. Ясно ми беше също така, че все още не си получила пакета от братовчед си и го очакваше. Ако подозренията ми по отношение на Максфийлд се окажеха верни, това бе много опасно.
Нашето пътуване до Русия бе планирано по-рано, но с Пастор Дарт решихме да ускорим нещата, за да те измъкнем от наблюдението на Максфийлд. Дарт трябваше да остане, за да прихване другия пакет, и да е сигурен, че няма да попадне в неподходящи ръце. И след цялата старателна организация ти закъсня за полета ни до Солт Лейк. Бях страшно изненадан от появата ти, защото чантата ти изглеждаше три пъти по-тежка от предишния ден, а и ти спомена, че е трябвало да свършиш някаква работа между Центъра и летището. Убеден бях, че си се отбила в пощата и че си взела истинския пакет!