Какво можех да направя? Докато ти беше в тоалетната, се обадих на Пастор Дарт по телефона, за да му кажа да си купи билет за следващия полет до Виена. Обясних му как да намери къщата ми в Кремс, единственото място, където знаех, че няма начин някой да подслушва и където се надявах, че ще бъдем съвсем сами. Много ми се искаше да намеря начин да те убедя да оставиш ръкописите в Австрия и да не поемаш риска да ги носиш със себе си в Русия, където със сигурност щяха да бъдат конфискувани. Позвъних и на Дакиан Басаридис с молба да дойде от Франция, за да се срещнем в ресторанта в центъра на Виена. Дадох му да разбере, че си получила наследството си и че имам нужда от помощ. Не очаквах, че той ще ме отпрати, за да остане насаме с теб. Добре, че поне Вергилио бе наблизо, та да не може да те отведе и да избегне вече определената ни среща…
Волфганг замълча за миг.
— Ако знаеш колко ми беше трудно през последните седмици да те предпазя от теб самата.
Едва се сдържах да не изкрещя.
Този човек току-що призна, че от самото начало е бродирал върху истината, все едно тъче гоблен. Оставил е да бъда следена цял следобед от свещеник, който като нищо можеше да е и търговец на оръжие, при това свързан с мафията. На всичкото отгоре успял да убеди дядо ми да ме увещае да изоставя тези важни документи в една обществена библиотека. Изпуснах ли нещо?
Всъщност да, имаше още нещо.
— Волфганг, защо и ти, и Пастор Дарт, и всеки друг на този свят искате тези ръкописи? — попитах. — Знам, че са ценни, но какво е толкова важно в тях, че Шушулката прелетява половината земно кълбо само за да се види с теб за няколко минути през нощта в онова лозе? Какво беше това, което трябваше да обсъдите, а не търпеше отлагане?
Волфганг ме изгледа така, сякаш отговорът беше очевиден. След което за втори път даде повторно знак на келнера да донесе сметката.
— Знам съвсем малко, що се отнася до съдържанието на документите, но и това иска допълнително обяснение — продължи той. — Що се отнася до Пастор Дарт, трябваше да му предам къде са ръкописите веднага, щом го науча. И с положителност преди да отлетим за Русия. Как иначе щеше да успее да ги вземе от Националната библиотека, преди някой друг да е успял да го стори?
Първото, което в този момент ми дойде на ум, бе „Ой“, което бях чула от Оливие. Излизаше, че Вергилио ни е последвал от „Кафе Централ“ и когато Волфганг е подавал бланките за поръчки на библиотекаря отвън, той ги е фотокопирал. Не намирах думи за това.
Докато крачехме по тесните улици в близост до реката, можех да доловя миризмата й и почувствах, че ще се разплача.
Волфганг държеше ръката ми, все едно нищо не се е случило, сега само я стисна по-силно.
— Да се разходим малко покрай реката, какво ще кажеш? — предложи той.
В дъното на улицата видях проблясващите светлини на Ил дьо Сите. Какво толкова?!, помислих си в мълчаливо отчаяние. Мога да се хвърля във водата и да завлека и него също, ако не измисли някакъв смислен отговор. Най-малко така си бях представяла прекарване в Париж през почивните дни с Волфганг. В този момент обаче единственото, което исках, бе да го убия. Бях съсипала всичко, заради което Сам бе рискувал живота си, забравяйки напълно предупреждението на Лаф да „устоя на мъжа, поне докато не разбера в каква обстановка съм попаднала“.
Е, сега вече знаех в какво съм се накиснала, само дето нямах и най-малка представа как да се измъкна. Чувствах, че главата ми ще се пръсне от напрежение. Както и преди, не знаех нищо за проклетите ръкописи. При самата мисъл за тях нещо в мен бе готово да експлодира. Нощта така и така не беше свършила и реших да направя пореден опит да разбера.
Вървяхме по крайбрежието и съзерцавахме осветеното отражение на Нотр Дам във водата.
— Ариел — обади се по едно време Волфганг и обърна лицето ми към своето, — казваш, че се натъжаваш, когато те излъжа, но и когато ти казвам истината, пак си тъжна. Толкова много те обичам, какво мога да направя, за да си щастлива?
— Само преди минути ми съобщи, че заедно с един мафиот и прекият ми началник сте ме манипулирали и мамили да не говорим, че опорочихте и всичко, на което Сам държеше… заради което вероятно загуби и живота си… Как очакваш да съм щастлива? Можеш да ме зарадваш наистина, ако ми кажеш истината, а не да ме караш да ти тегля думите от устата или пък да ме държиш в неведение „за мое добро“. Държа да чуя, и то веднага, какво знаеш за ръкописите на Пандора. Какво общо имат с Русия и Централна Азия, каква е връзката им с проблемите на ядрената енергетика, а очевидно има такава, и каква роля играеш ти, както и останалите, в тази игра.