— Май не си разбрала нищо от това, което ти казах преди малко — с видимо раздразнение отбеляза Волфганг. — Първо, никога не съм казвал, че Вергилио е мафиот, а само че произхожда от семейство, което се занимава с търговия на оръжие — има разлика. Споменах, че вероятно чичо ти е чул за връзката с мафията. На хора като Вергилио често се налага да поддържат връзки с такива хора, от съображения за сигурност. Същото важи и за моята област. Ако се отнасяме с всеки търговец на оръжие като с враг, тогава вратите се затварят безвъзвратно, всичко се прикрива и губим контрол над всичко. Като стана дума за измама — добави той, — очевидно има неща, които не знаеш. Дадоха ми да разбера, че съществува група, която разследва действията на Самюъл Бен от момента, в който е починал баща му. Наемали са го дори за някаква работа, за да спечелят доверието му. В крайна сметка според мен те са го ликвидирали.
Представят се като хора, които работят за правителството на САЩ, но всъщност са международна група, ръководена от човек с доста дълго досие на име Терон Вейн. В дните преди да дойда при вас в Сън Вели, научих някои неща за него. Бил е в Сан Франциско в дните, когато братовчед ти Сам е загинал. Работили са заедно по някаква задача. Веднага след смъртта на Сам е минал в нелегалност и до този момент не е открит. И трето, трябва да ми повярваш, Ариел, Оливие Максфийлд също е работил за него. С тази цел е дошъл и в ядрения център в Айдахо — постъпил е там на работа само и само да се сближи с теб, защото ти се единственият човек, чрез който могат да стигнат до Сам.
Бях като зашеметена. От Сам знаех, че в продължение на десет години работи с Терон Вейн. Вербувал го от колежа, така както Шушулката ме бе наел. Знаех също, че Терон е бил със Сам при експлозията и според Сам той е загинал в неговата кола. На всичкото отгоре в кодираното си послание Оливие даваше да се разбере, че работи за Терон Вейн.
Връщайки се назад, си давах сметка, че от първия ден на близо петгодишното ни познанство Оливие е все край мен. Работехме по едни и същи проекти, предложи ми евтина квартира, да не говорим за специалитетите му, винаги бе готов да се грижи за котката ми, дрънкаше ми разни неща за сънищата си, в които аз бях Дева Мария, която побеждава мормонския пророк Морони на пинбол!
Естествено, думите на Волфганг, погледнати от по-различен ъгъл, представяха нещата в по-друга светлина. Възможно бе Терон Вейн да е измамил Сам за кого работи всъщност. Някой трябва да е преследвал Терон, а не Сам. Нямаше да се изненадам, ако Волфганг и Шушулката се опитваха да организират по-добра защита на документите от тази, която ние със Сам успявахме да им осигурим.
Стотици въпроси се гонеха в главата им и на почти нито един от тях не можех да намеря отговор. Волфганг ме прегърна нежно и както си вървяхме покрай реката, целуна косата ми. По едно време спря и ме изгледа продължително.
— Ще отговоря на всеки твой въпрос… стига да знам отговора, естествено, но в момента е два през нощта и въпреки че срещата ни със Зоуи е чак в единайсет на другата сутрин, признавам си, че ми се иска поне в част от тази нощ да се отплатя за неприятностите, които ти причиних. Не ми се говори дори за това, колко трудно ми беше да прекарам съвсем сам нощите в онези руски казарми!
Продължихме бавно покрай реката под разлистващите се клони на кестените, осветявани само отдолу от гирлянди дребни лампички, напомнящи на малки гъсеници. Въздухът бе наситен с ароматите на влага и пролет. Имах усещането, че потъвам, направо загивам, и изпитах нужда да се опитам да отскоча.
— Защо не започнеш с Русия? — предложих.
— На първо място, вероятно ти е направило впечатление както и на мен, между другото, че през целия ни престой там въпреки пространните обсъждания на въпросите за сигурността и борбата с елиминиране на опасните последици от въздействието на отпадъците, никой не обели и дума за „инцидента в Киштим“.
През хиляда деветстотин петдесет и седма година в Киштим в резултат на достигане на критична маса на струпани отпадъци, където обаче за разлика от действителен реактор липсвали контролни пръчки, се разнесе радиация над площ от близо шестстотин квадратни километра, което грубо се равнява на общата площ на Манхатан, Джързи Сити, Бруклин, Йонкърс, Бронкс и Куийнс, и бяха облъчени над 150 000 души.