— Нека да изясним нещо — обадих се. — Искаш да кажеш, че руснаците са се опитали през хиляда деветстотин петдесет и седма година да проведат контролирана верижна реакция с надеждата да постигнат Тесла-ефект, но нещо се е объркало? Ако Тесла не е писал нищо по въпроса, как са знаели какво да правят?
— Като казах, че не е публикувал, това не значи, че не е записал — поясни Волфганг. — Много е възможно в записките му да е имало нещо по този въпрос. Те тайнствено изчезват след смъртта му през хиляда деветстотин четирийсет и трета година в разгара на Втората световна война, когато светът е в надпревара за откриването на ново оръжие. По странно съвпадение скоро след това Хитлер доверява на хората от близкото му обкръжение, че учените са на прага на откритието на ново „супероръжие“, което много скоро ще реши войната в полза на Германия.
В съзнанието ми съвсем неволно се занизаха факти: Никола Тесла от Югославия, Вергилио от Триест, Волга Драгонов, на когото Пандора измисля второ име заради „драконовите сили“ под земята, бушуващи под Кавказ.
— Какво общо може да има всичко това с Пандора и нейните ръкописи? — попитах на глас и вече не бях сигурна дали искам да чуя отговора в този късен час на нощта.
Ала Волфганг бе спрял и замаяно съзерцаваше мъглата, която се издигаше от Марсово поле, над което се извисяваше Айфеловата кула. Върху нея грееше надпис Deux Cent Ans — двеста години.
Божичко! Хвърлих бърз поглед към своя спътник, който се разсмя.
— Сам ти го напомних миналата седмица, а го бях забравил. През хиляда деветстотин осемдесет и девета година се навършват двеста години от Френската революция. Хиляда седемстотин осемдесет и девета е годината, когато Клапрот прави важно откритие в Саксония — новият елемент уран. Назовава го на планетата Уран, забелязана за първи път от друг немец — Хершел. Той заедно със сестра си, десет години преди това, откриват планетата от своята лаборатория в Англия. Тези три събития бележат началото на разрушаването на стария еон, за който говореше дядо ти, и на Уран хората започват да гледат като на планетата, управляваща новата ера — ерата на Водолея. Според мен в ръкописите, оставени от Пандора, става дума тъкмо за това. Виждаш ли връзката?
Реших, че никаква връзка няма, но внезапно ме осени:
— Прометей? — възкликнах.
Волфганг се сепна и отдели очи от неоновия надпис върху кулата пред нас.
— Точно така! — изненадано промълви той. — В мита за него се казва, че Прометей откраднал огъня, за да го даде на хората — точно както Дакиан Басаридис описа, че носачът на вода влива голяма жизнена енергия на човечеството. В много случаи такива подаръци са колкото благословия, толкова и проклятие. Пак в мита за Прометей се казва, че Зевс ни дава Пандора. Тя отваря една кутия и пуска на свобода всички беди на света. Но има хора, които не смятат, че историята на Прометей и Пандора е само мит. Според мен и баба ти Пандора е сред тях.
— Ти си мислиш, че от ръкописите, които Пандора е събрала, може да се разбере как да се направи ядрено сметище? Или може би как да се овладеят земните енергии? — започнах да предполагам. — Но съм с впечатление, че тези ръкописи са създадени в древността или поне са по-стари от съвременните технологии или изобретения.
— Повечето от изобретенията по-добре да бъдат наречени открития или по-скоро нови открития. Не зная дали древните са имали толкова познания, но пък съм сигурен, че съществуват места на планетата, където компоненти на постоянни верижни реакции — радиоактивни материали, тежка вода и други съставки, съществуват по естествен начин. Често се коментира, че в Библията и други ранни текстове се описват сцени, които много наподобяват атомна експлозия — разрушаването на Содом и Гомор, както и определени места върху земната повърхност, които потвърждават наблюденията на Тесла като енергийни вихрушки, изкуствено създаване на гръмотевични бури и кълбовидни мълнии, както и хармонични вибрации. На повечето от тези места знаем, че древните са издигали паметници, поставяли са изправени скални късове, храмове или оставят символични рисунки в пещерите — някои от които датират от времето преди да се пише история.
— Дори всички документи от Пандора да бъдат събрани, преведени и разшифровани и осмислени, какво би могъл човек да направи с цялото това познание? — попитах вече доста объркана. — Защо според теб те са и опасни?