— Тъй като съм хвърлил съвсем бегъл поглед върху тях, отговор не мога да дам — отвърна Волфганг. — Знам обаче две неща. Едното е, че първите философи — от Платон до Питагор, вярвали, че земната сфера е спусната в пространството с определено равновесие на вибрациите. Но подробности относно източниците на енергия остават неясни и недоизказани, защото се е вярвало, че те са ключов елемент на мистериите. На смъртния си одър, малко преди да изпие чашата с отрова, Сократ споделя с учениците си, че погледната отгоре, Земята прилича на онези кожени топки, които по това време правели от съшити разноцветни парчета. Това описание е по-скоро на Питагоровия многоъгълник — додекаедър, фигурата с дванайсет стени, всяка от които е петоъгълник. Това е най-свещената фигура на Питагор и питагорейците. Според тях Земята е гигантски кристал — днес това нещо се нарича кристална решетка — предавател, който излъчва и улавя енергия от Космоса и от земните недра. Според тях този кристал би могъл да се използва и с цел да се упражнява психически контрол в широк мащаб и да се манипулират ключовите точки на напрежение. Освен това си представяли, че ако вътреземните сили са правилно „настроени“, ще вибрират като камертон в хармония със съответните енергии от небето.
— Добре — намесих се. — Да предположим, че Земята наистина е гигантски енергиен пояс, както очевидно мислят всички. Тогава вероятно бих могла да разбера защо хората, които се стремят към власт, биха искали да се доберат до картата с тези важни точки. Но когато става дума за „мистериите“, нека не забравяме, че Сократ и Питагор въпреки всички тайни, които са им били известни или може би тъкмо поради тях, в крайна сметка са били пометени от общото настроение на своето време. Каквото и да е било това „тайно познание“, то в крайна сметка не ги е спасило. А и ти нали спомена, че две били нещата, които знаеш за ръкописите на Пандора? — сетих се изведнъж. — Какво е другото?
— Свързано е с това, в което е вярвал Никола Тесла, а то не се отличава твърде от това, което току-що описах — отвърна Волфганг. — Според него Земята съдържа вид променлив ток, който периодично се разпространява и после се прибира със скорост, която е невъзможно да се измери — ритъмът на това действие напомня на ритъма на вдишването и издишването или по-скоро на сърдечния ритъм. Според Тесла, ако на подходящото място в правилно избран момент се постави достатъчно количество тротил в момента, когато свиването започва, той е в състояние да разцепи земното кълбо на дребни късове, така както едно момче би разцепило една ябълка. Улавяйки този поток или този енергиен пояс, човек ще бъде в състояние да владее неограничени сили и енергии. „За първи път в своята история — заявява Тесла — човечеството разполага с познание, което може да се намеси в космическите процеси.“
По дяволите!
Волфганг вдигна очи нагоре към едва забележимата червена светлина на върха на Айфеловата кула, която се губеше в сребриста мъгла. Сетне обгърна с ръка раменете ми.
— Ако Тесла, също като Прометей, дава на човечеството нов вид пламък — обади се той по едно време, — то възможно е познанието на Пандора да се окаже както дар, така и наказание.
Добро и зло
СОКРАТ: Говориш за добро и зло.
ГЛАУКОН: Така е.
СОКРАТ: Но се питам дали ги разбираш така, както ги разбирам аз.
Въпреки най-добрите ми намерения и подготвен план за действие, се оказах в украсеното с дърворезба легло на ренесансовия апартамент в „Реле Кристин“ с Волфганг. Остатъкът от нощта прекарахме в изпълнени със страст занимания, които може да се каже, че изцедиха и последната останала ми енергия — имах чувството, че съм спала с вампир, а не с австрийски чиновник.
Когато на сутринта отворих очи, видях, че Волфганг стои пред високия прозорец на стаята, загледан към малка градина пред него. Великолепното му голо тяло се бе очертало на фона на влажните черни клони, по които се бе появила пролетната зеленина на напъпили листенца. Спомних си онази първа наша нощ в моето мазе жилище, когато той пролази навън от спалния ми чувал и ми обърна гръб, за да се облече, преди да дойде да ме целуне за първи път.
Може да се каже, че вече не бях онази изчервяваща се псевдодевица. Животът се бе погрижил за това. Дадох си обаче сметка, че този човек, който успяваше да ме остави без дъх, което се случи и през изминалата нощ, и сега бе точно толкова неразбираем за мен, колкото и в онази първа наша сутрин. Много преди да науча, че е мой братовчед. Въпреки наблюденията ми относно връзките между дух и материя, трябваше да призная, че онова, което мечтаех да получа от Волфганг, бе твърде далеч от духовно просветление. Питах се какво заключение би могъл да си направи човек за мен.