Зоуи даде знак на келнера да приближи и да налее шампанско в двете чаши, оставени на помощната масичка до нас. В тях вече бе налята някаква червеникава течност, която се разпени при добавянето на шумящата напитка.
— Това питие се нарича „Ла Зое“ — обясни тя. — Също като името ми означава „живот“. Измислиха го една вечер в „Максим“ преди… Преди много години. Всеки, който иска да изглежда елегантен в този град, си го поръчва. Поисках да се срещнем в „Ле дьо Маго“121, за да пием за живота. И тъй като никой не идва тук в толкова ранен час, ще можем да поговорим на спокойствие. Искам да ти разкажа за липсващия китайски търговец и каква е връзката му с нас. И тъй като никой не обядва преди два часа, съм направила резервация в „Клозери де Лила“ след няколко часа. Предполагам, закусили сте добре в хотела, в който сте отседнали.
Правех неистово усилие да не се изчервя, нещо така лесно за моята бяла кожа. Волфганг стисна пръстите ми под масата.
— Може би порция маслини — обърна се той към келнера на френски. Изчака човекът да се отдалечи и обясни на Зоуи:
— В Америка не пият толкова рано през деня, без да има и няколко хапки.
С изключение на моите роднини гуляйджии, добавих мислено. Пихме в името на живота. Още в първия миг необикновената напитка ми създаде усещане за опасност.
— Ариел… — произнесе възрастната жена името ми с изражение, напомнящо ми собственик. — Тъй като майка ти винаги е пазила връзката ни в тайна, най-вероятно не ти е казала, че аз избрах името ти? Можеш ли да познаеш на кого съм те кръстила?
— Волфганг спомена веднъж, че Ариел е древното име на Йерусалим и означава Лъвица на Бога, но аз винаги съм си представяла, че съм кръстена на малкия дух Ариел, държан в плен на Просперо от пиесата на Шекспир „Бурята“.
— Не. Кръстена си на друг дух, който по-късно дава името на този, за когото говориш. — И тя изрецитира на немски няколко строфи, които преведох малко несръчно на глас:
— „Ариел пее и свири на арфа… Ако природата ти е дала криле… Последвай ме до хълм с рози.“ От къде е това?
— От „Фауст“. От сцената на върха на планината Брокен в нощта, известна като Валпургиева. Това е древногермански празник, пресъздаден от Гьоте в пиесата. Думата Валпургиева означава „нощ, в която се прочиства гората“… С огньове.
Зоуи изгледа Волфганг многозначително, сякаш в думите му се криеше и друг смисъл. И тогава милата ми баба издърпа „запалката на ръчната граната“.
— Тази част от „Фауст“, в която малкият дух Ариел прочиства Фауст от горчивината и страданията, които е причинил на другите. Не забравяйте, че много пъти той го е правел неволно в усилието си да постигне по-висшата мъдрост на маг. Нали знаете, че това е любимият пасаж на Лъки? Всеки път, когато го чуеше, се разплакваше. — След кратко мълчание тя добави: — Малко хора си дават сметка, че нощта, в която той умира, 30 април хиляда деветстотин четирийсет и пета година, е също така и навечерието на 1 май — празникът на света Валпургия.
— А кой е Лъки? — попита Волфганг и се сетих, че той не бе чул разказа на Лаф и прозвището, с което бе известен в нашето семейство тази най-злокобна фигура в съвременната история. — Трийсети април хиляда деветстотин четирийсет и пета година е много известна дата — продължи той. — Всеки знае, че на този ден се самоубива Адолф Хитлер. Да не би той да е Лъки?
— Ами да — иронично потвърдих. — Семеен приятел, както се оказа. Изненадана съм, че не си чул за това. И аз самата доскоро нямах тази чест.
— Не точно приятел — уточни Зоуи с необикновено хладнокръвие. — Мога да кажа, че беше почти член на семейството.
Нужно ми бе известно време, за да се съвзема от хвърлената бомба, след което тя продължи:
— Добре е да знаете, че го познавам от дете. Истината е, че той беше най-обикновен човек със съвсем обикновени умения и образование, но пък съзнаваше, че най-голямата му сила е простотата. И с това толкова много плашеше мнозина според мен, защото под повърхността трептеше някаква първичност, която той дори не осъзнаваше. При него имаше нещо повече от масова хипноза, както на някои им се искаше да вярват. Всичко при него беше архетипно: успяваше да докосне мястото на истината у всеки човек. — Тя замълча отново, сетне продължи и от думите й ми настръхнаха косите: — В края на краищата не той е натиснал спусъка тринайсет милиона пъти, нито е давал писмени заповеди за масовите убийства. Лъки знаеше, че трябва само да внуши на хората, че им е разрешено да правят онова, което им диктува вътрешният глас, това, към което ги подтиква сърцето им.
121
Маймуна, малка порцеланова фигура, прен. — изрод, грозотия (фр.). В това известно парижко кафене, средище на литератори и интелектуалци в началото на XX в., и днес могат да се видят две живописни статуетки на азиатци. — Б.пр.