Усетих, че ми прилошава. Зоуи ме наблюдаваше с онзи хладен поглед, докато отпиваше от чашата с шампанско, което така оцветено ми напомняше кръв. Неочаквано слънчевата светлина изстина. Вярно е, че Лаф и всички останали ме предупреждаваха, че Зоуи е била нацистки колаборационист с членска карта. Но това е било преди момента, в който аз седя и отпивам от напитката, носеща нейното име, и слушам страшните новини от собствените й уста. Във всеки случай и много преди да разбера, че този щурмовак пред мен е моята собствена баба! Не се изненадвам, че Джързи се е държала с нея като с непозната… Стомахът ми се обръщаше и изпитвах желание да повърна. Стиснах зъби и се стегнах. Оставих предпазливо чашата си с кървавата отрова и се приготвих за открито противопоставяне.
— Нека да изясня някои неща: според теб има нещо „примитивно“, т.е. „архетипно“ в обикновените хора, което „е в съзвучие“ с идеята за „геноцид“, така ли? За теб твоят приятел Лъки е само един обикновен човечец, който усеща на кого му е дошло времето, така ли? Убедена си, че имаме нужда от разрешение от страна на някой с власт, за да тръгнем след един нов фюрер? Нека пък аз да ти кажа нещо: не виждам кое е това първично, архетипно, метафорично или свързано с генетиката, което да ме накара да предприема някакви действия, без да съм напълно наясно на ниво разум дали искам да го сторя и защо.
— Живяла съм достатъчно дълго, за да знам какви сили могат да се освободят, когато докоснеш толкова дълбоки нива, включително и такива, каквито са се отключили в теб самата във връзка с ръкописите на Пандора. Така че бих искала да те попитам: не поиска ли ти самата тази среща с мен? Ясно ли ти е с какво е свързана днешната дата — двайсети април хиляда деветстотин осемдесет и девета — днес се навършват сто години от рождението на Адолф Хитлер. И според теб това съвпадение ли е?
Изпитах вледеняващ ужас, направих искрено усилие да погледна тази кошмарна жена в очите. За мое нещастие тя не беше свършила.
— Ще ти кажа още нещо, на което ще са наложи да повярваш. Този, който не успее да проумее начина на мислене на Адолф Хитлер, няма начин да проумее този на Пандора и идеята на ръкописите, нито истинските мотиви, ръководили фамилията Бен.
— Надявах се Волфганг да ти е обяснил — хладно се намесих. — Пристигнах в Париж с мисълта, че може би ти си единствената останала жива, която би могла да обясни загадката, с която е обвито наследството на Пандора, и да хвърли малко светлина върху множеството тайни по отношение на връзката на моето семейство с ръкописите. Не съм дошла да слушам нацистка пропаганда, а да чуя истина.
— Така значи, моето момиче. Искаш нещата да са истина или лъжа, добро или лошо, бяло или черно. Само че в живота открай време никога не става така. Семената на светлото и тъмното са във всеки от нас. И двете биват поливани и растат едновременно вътре в душите ни. А що се отнася до нашето семейство — твоето семейство, — съществуват десетки неща, на които ти съвсем неразумно ще обърнеш гръб само защото не можеш да ги подредиш в кутийки. Не винаги е толкова лесно да се отдели зърното от плявата, дори и след като реколтата е събрана.
— Никога не съм се мислила за голяма специалистка по разгадаване на притчи. Но ако представата ти за истина е, че всички сме потенциални масови убийци и това не се случва само защото не сме попаднали на правилното въздействие, не съм съгласна. Какво кара „цивилизовани“ хора да си мислят, че могат една сутрин да станат, да арестуват съседите си, да ги натикат в камионетки и да им жигосат номера, след това да ги затворят в оградени пространства и системно да ги унищожават?
— Въпросът ти не е правилно поставен — отбеляза Зоуи. Все едно слушах Дакиан Басаридис.
— Добре, какъв е правилният въпрос? — процедих.
— Правилният въпрос е: какво ги кара да мислят, че могат да го направят?
Известно време я наблюдавах мълчаливо. Трябваше да призная, макар и само пред себе си, че беше права. Повече от ясно бе, че ние със Зоуи бяхме на съвършено различни стартови позиции. Вероятно бях наивна да си мисля, че по принцип хората са родени добри, но е възможно да се оставят да бъдат въвлечени в масово зло под хипнотично въздействие на един човек. От друга страна, Зоуи — не биваше да забравям, че тя познаваше този човек — смяташе, че във всеки от нас има и тъмна, и светла страна и че балансът между тях е твърде деликатен. За да се наруши, е достатъчно едно леко натоварване в едната посока. Каква е тази тайна, скрита дълбоко в същността на здравите общества, която ни спира да изпозастреляме съседите си заради това, че не харесваме как подстригват косите си или косят моравите си? Защото нали точно това най-много не харесваше Хитлер в славяните, циганите, хората от Средиземноморието и евреите — това, че са различни?