Выбрать главу

Аз би трябвало да съм усетила най-добре, че племенната омраза и геноцидът съвсем не са приказка, закопана далеч в миналото. И до днес помня как в първия ми учебен ден в Айдахо, докато със Сам, който бе дошъл с мен да ме изпрати, минавахме покрай група момчета, едно от тях прошепна достатъчно високо, за да бъде чуто: „Най-добрият индианец е мъртвият.“

Господи!

Поболявах се от това, че е достатъчно да бръкнеш съвсем малко в историята на някое семейство, за да откриеш нещо грозно, смразяващо и неприемливо. Разбирах обаче, че каквото и да кажеше тази моя неоткрита досега баба с профашистки убеждения, то всъщност доказва, че се приближавам до онова, което Дакиан нарече Истина, поне що се отнася до семейството ми. Преглътнах няколко пъти, за да навлажня пресъхналото си гърло, и кимнах към Зоуи да продължава. Тя присви очи и остави чашата си.

— За да можеш да схванеш нещата, все едно как ти звучат, трябва да разбереш природата на нашите отношения. Отношенията на хората от нашето семейство с Лъки нямаха нищо общо с отношенията му с останалия свят. Има хора, които са на мнение, че са го познавали доста добре. Рудолф Хес например, който кръщава сина си на тайното прозвище, с което Лъки е известен в тесни кръгове — Волф. Още по в крак е Гьобелс, който има шест красиви руси деца. Бройката шест май не е без значение. Те се казват Хелга, Хилде, Хелмут, Холде, Хеде и Хайди. — Зоуи ме изгледа напрегнато. — Вероятно не си чула каква е съдбата на тези руси Гьобелсови дечица, имената на които започват с „X“? Те също са пожертвани във Валпургиевата нощ — отровени с циановодород в бункера на Хитлер от собствените си родители, които убили дори кученцето Блонди, след което и сами сложили край на живота си.

— Пожертвани ли каза? — не се сдържах.

— Майската нощ е нощта на жертвоприношенията и прочистването — обясни Зоуи. — Следващият ден първи май някога се наричал Белтен — огньовете на Бел или Баал — шестият отрязък от келтския календар и повратна централна точка в езическата година. Предходната нощ, тази на трийсети април, в която Хитлер се самоубива, в древността била наричана Нощта на мъртвите. Единственият свещен празник, който християнството не покрива със свой. Той и до днес е съхранил своето първоначално неизличимо и неотслабващо въздействие.

— Едва ли искаш да кажеш, че хората, измрели в бункера на Хитлер, са принесли в жертва собствените си деца пред олтара на някакъв… езически ритуал? — ужасена попитах.

Тя не отговори направо.

— Най-важното от поредицата събития в онази нощ е първото — бракосъчетанието между двама души, които знаели, че скоро ще умрат. Естествено, младоженецът е Хитлер. Коя обаче е била младоженката при това странно бракосъчетание? Една незначителна жена, заела твърде значимо място. Странно наистина, но името й е Ева, като първата библейска жена — майката на всички нас. Фамилното й име е същото като цвета на земята — prima materia, създаваща основа за всички алхимични трансформации. Тя е Ева Браун.

След тази забележка Зоуи започна своята история:

Господин Браун

— Има един човек, който работи на тъмно и гони своите собствени цели, но чието истинско име не ни е известно… Кой е той? Не знаем. За него се говори най-общо като за „Господин Браун“. Едно е сигурно — той е майсторът на престъплението за своето време. Контролира една изумителна организация. По-голямата част от пропагандата за мир е организирана и финансирана от него. Неговите шпиони са навсякъде.

— Можеш ли да го опишеш?

— Едва ли. Той е съвсем обикновен — като всеки друг.

Агата Кристи,
Тайният враг (1922)

Роден е в Браунау на река Ин, град, чието име отразява за пореден път думата „браун“ — кафяв. Щурмоваците, които го довеждат на власт, често биват наричани „кафявите ризи“, седалището на националсоциалистическата партия е разположено в Браун Хаус в Мюнхен. И най-сетне идва и Вернер фон Браун, чийто засекретен проект за създаване на ракети се изпълнявал от роби в пещерите на планината Харц, недалеч от Брокен. Самият фюрер нарича мястото „Дора“, също както Пандора — „подарък“.

Имената и думите имат голямо значение за Лъки. Думи като „провидение“, „съдба“, „участ“ се срещат стотици пъти в „Моята борба“: „Днес ми се струва, че провидението има пръст в това, че съм се родил в Браунау.“

Ин е една от четирите реки, извиращи близко една до друга от склоновете на Алпите и чиито пътища, ако бъдат проследени на картата на Европа, образуват кръст. Четирите реки се вливат в четири различни морета. Ин е последният приток на Дунав, преди голямата река да напусне Германия, за да прекоси Австрия, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, България и да се влее в Черно море. Северното рамо на кръста — реката Рейн, минава през Германия и Холандия и излива водите си в Северно море. Рона пък тече на запад и юг през Франция и Средиземноморието. Тичино се влива в реката По в Италия и се влива в Адриатическо море. Четири реки — четири посоки.

Разделянето на пространството на четири, също като четирите реки в Рая, пресичането на две линии под прав ъгъл и образуването на четири края е също древен символ на огромна сила и власт, наречен Кръстът на маговете. На санскрит това се нарича свастика, един от най-старите символи на човечеството. Той символизира и четирите елемента — земя, въздух, огън и вода. Четвъртият е скрит в центъра — полярната ос, връзката, около която светът се върти и около която се въртят и небесните мечки.

Недалеч от мястото, където извират четирите реки се намира проходът Литъл Сейнт Бернар122, известен на римляните като Алпис Грайа, Гръцката планина. Вярвали са, че оттам е минал Херкулес, за да се върне в Гърция, че през този проход е минавал и пътят на Анибал за Италия. Храм на Юпитер бил издигнат там още преди Цезар, а в края на деветнадесети век на това място се установила колония на утописти, която е от значение за моята история. Най-важната ос за германските народи, свързана геометрично с това място, е Ирминсул, каменен къс, побит в свещената гора в Екстернщайне, сред гористите местности Тевтобург, Вестфалия — свещено място, където тевтонските племена успяват да отблъснат римляните през IX в. сл. Хр. и да ги принудят да напуснат северната им провинция Германия.

Когато Карл Велики побеждава саксонците през 772 година, първото, което прави, е да унищожи този прочут стълб заедно със свещената горичка, защото разбрал, че Ирминсул бележи нещо много повече от важна дата в историята на тевтонските племена. Според древни легенди този каменен къс е там от незапомнени времена.

вернуться

122

Фр. Col du Petit Saint-Bernard, итал. Colle del Piccolo San Bernardo, разположен на 2188 м. надморска височина на френско-италианската граница, южно от масива Монблан. Известен е със 72-метровия каменен кръг (частично възстановен през XIX в.), в чийто център е издигнат каменен блок, за който се смята, че датира от желязната ера (725 пр. Хр. — 450 сл. Хр.). По-късно римляните издигнали там храм на Юпитер и „мансио“ — поддържана от държавата сграда, в която пътници и войници можели да пренощуват. — Б.пр.