Имената и думите имат голямо значение за Лъки. Думи като „провидение“, „съдба“, „участ“ се срещат стотици пъти в „Моята борба“: „Днес ми се струва, че провидението има пръст в това, че съм се родил в Браунау.“
Ин е една от четирите реки, извиращи близко една до друга от склоновете на Алпите и чиито пътища, ако бъдат проследени на картата на Европа, образуват кръст. Четирите реки се вливат в четири различни морета. Ин е последният приток на Дунав, преди голямата река да напусне Германия, за да прекоси Австрия, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, България и да се влее в Черно море. Северното рамо на кръста — реката Рейн, минава през Германия и Холандия и излива водите си в Северно море. Рона пък тече на запад и юг през Франция и Средиземноморието. Тичино се влива в реката По в Италия и се влива в Адриатическо море. Четири реки — четири посоки.
Разделянето на пространството на четири, също като четирите реки в Рая, пресичането на две линии под прав ъгъл и образуването на четири края е също древен символ на огромна сила и власт, наречен Кръстът на маговете. На санскрит това се нарича свастика, един от най-старите символи на човечеството. Той символизира и четирите елемента — земя, въздух, огън и вода. Четвъртият е скрит в центъра — полярната ос, връзката, около която светът се върти и около която се въртят и небесните мечки.
Недалеч от мястото, където извират четирите реки се намира проходът Литъл Сейнт Бернар122, известен на римляните като Алпис Грайа, Гръцката планина. Вярвали са, че оттам е минал Херкулес, за да се върне в Гърция, че през този проход е минавал и пътят на Анибал за Италия. Храм на Юпитер бил издигнат там още преди Цезар, а в края на деветнадесети век на това място се установила колония на утописти, която е от значение за моята история. Най-важната ос за германските народи, свързана геометрично с това място, е Ирминсул, каменен къс, побит в свещената гора в Екстернщайне, сред гористите местности Тевтобург, Вестфалия — свещено място, където тевтонските племена успяват да отблъснат римляните през IX в. сл. Хр. и да ги принудят да напуснат северната им провинция Германия.
Когато Карл Велики побеждава саксонците през 772 година, първото, което прави, е да унищожи този прочут стълб заедно със свещената горичка, защото разбрал, че Ирминсул бележи нещо много повече от важна дата в историята на тевтонските племена. Според древни легенди този каменен къс е там от незапомнени времена.
Irmins Saule, пътят на Херман, е важна връзка между небето и земята. Северният бог Херман — среща се още и като Ир, Тир, Тиу или Зиу, е всъщност жадният за битки бог Зевс. Неговият камък Ирминсул е изсечен във формата на руната Tyr — най-старата позната форма на свастиката:
Гуидо фон Лист, същият онзи окултист от Виена, който в началото на своя век, благодарение на кратковременната си слепота, преоткрил загубеното значение на руните двайсетина години преди това и основава обществото „Идун“ — езотерично общество, наречено на името на тевтонската богиня Идун, която носи магическите ябълки на безсмъртието. Подобно на римската богиня Ида, на която са наречени римските иди — средата на всеки месец, Идун е богиня на Вечното завръщане. Коренът на думата на санскрит означава другите две велики сили — Ида123 и Пингала124, които образуват извития път на трансформацията.
В разгара на Първата световна война Гуидо фон Лист разкрива своето последно и най-мощно пророчество, вдъхновено от Едите — прочутите исландски саги, в които се разказва за последните битки на човечеството. Според легендата всеки от бойците, който загине в равнината на Ида — „сияйно обновяване“ — се възражда още в мига, в който е съсечен. Лист предсказва, че онези, които загинат на бойното поле в името на идеали, заложени в руните, ще бъдат включени във Вечното завръщане: онези, които бъдат убити в Първата световна война — войната, която ще сложи край на всички войни, мигом ще бъдат преродени подобно на загиналите в легендарната Равнина на Ида. Преродените ще се слеят в една обща сила, която ще достигне своя връх, когато повечето от тях навършат осемнайсет години. Тази сила ще пробуди заспалия дух на der Starke von Oben — „Силният свише“, който ще призове древните тевтонски богове и ще промени света. Астрологичните проучвания разкриват, че този дух ще се прояви някъде към края на 1932 година, ще освободи силата на руните, останали безмълвни цели две хиляди години след завоеванията на римляните.
122
Фр. Col du Petit Saint-Bernard, итал. Colle del Piccolo San Bernardo, разположен на 2188 м. надморска височина на френско-италианската граница, южно от масива Монблан. Известен е със 72-метровия каменен кръг (частично възстановен през XIX в.), в чийто център е издигнат каменен блок, за който се смята, че датира от желязната ера (725 пр. Хр. — 450 сл. Хр.). По-късно римляните издигнали там храм на Юпитер и „мансио“ — поддържана от държавата сграда, в която пътници и войници можели да пренощуват. — Б.пр.
123
Скандинавска богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала. — Б.пр.
124
Ако оприличим човешкото тяло на глобус, вертикалният Гринуички меридиан ще е основният енергиен поток, течащ в гръбначния мозък от и към главния мозък на човека. От двете страни на гръбначния стълб са разположени други два главни меридиана — ляв и десен, съответни на Ида и Пингала от йога традицията. — Б.пр.