Когато Адолф Хитлер става канцлер на Германия на 30 януари 1933 година, едно от първите неща, които прави, е да нареди да започне възстановяването и освещаването на унищожения от Карл Велики Ирминсул. Недалеч оттам, в Падерборн, Химлер прави реконструкция на замъка Вевелсбург за своя ужасяващ Орден на тевтонските рицари. Хитлер дава нареждане на своя архитект Алберт Шпеер да повтори архитектурата на храма на Зевс в Пергам на турското крайбрежие и да издигне такъв в Нюрнберг, там, където се провеждат сборищата на привържениците. Специалисти от създаденият в Германия колеж за обучение на търсачи на подземни енергии определили, че високият близо 430 м. подиум, на който фюрерът ще стои, трябва да бъде издигнат така, че да е в самия център на геомагнитните полета на Земята. Строителната площадка била местена няколко пъти, накрая се спрели на място, на което вече имало езеро. Така че се наложило да го пресушат и да преместят вече съществуващата железопътна линия.
Хитлер поискал над стадиона да бъде поставена фигурата на орел с разперени криле във формата на руната Tyr и това да бъде символ едновременно на Weibaarin, орлицата, съпътстваща Зевс, и Weberin — предачката на световната съдба в неговите последни дни. Хитлер споделил с Шпеер, че този образ му се явил насън, след преживяното от него временно ослепяване, подобно на това на Лист, в резултат на обгазяване на Западния фронт по време на Първата световна война. Тези два елемента — орелът и паякът, единият се вие в небето, а другият — преде, представляващи силите на небето и тези от света на мрака, се съчетават в общ хералдичен дух, послужил след време като обобщен образ на слънцето и луната, който става ръководен на неговия Свещен орден.
На 9 ноември 1918 година, когато Лъки научава, че Кайзер Вилхелм II е абдикирал и новото социалистическо правителство преговаря за мир, това провокира негов следващ сън — Вотан му се явил и му съобщил, че ще го ръководи, докато изведе Германия към победа. Написал и стихотворение:
Хитлер често заявява, че гледа на Берлин като на ръководното място за неговия религиозен орден, а на Мюнхен — като на неговото сърце. Но в онази нощ на просветление осъзнал, че от древни времена Нюрнберг е бил духовният център, душата на германския народ, планината, на която спял бог Вотан. Алберт Шпеер нарекъл своето творение, където се провеждали парадите — Катедрала на светлината, предназначена за онзи, който желае да се представи като символ на der Starke von Oben — оста между небето и земята, вратата, свързваща миналото с бъдещето.
Ключовата дума в националсоциалистическата партия е „националист“. Нацистите се интересуват от това да открият корените на арийската генеалогия, геомантика, мистериите и окултното. Търсят кладенци, извори и древни гробници, документиращи наследството, запазено върху изправените камъни из цяла Европа. Изпращат тайно експедиции високо в Памир и Пиренеите, спускат хора в пещерите да търсят отдавна изчезнали документи, запечатани от хиляди години в глинени съдове, които биха могли да разкрият истината за свещения произход на тяхната нация и някоя отдавна забравена мъдрост.
Вярвало се е, че много информация е кодирана в националните епоси на северните народи, и те се залавят да ги дешифрират. Много данни сочат към историята на Троянската война. В прочутите исландски саги от тринайсети век — Едите и Хеймскрингла125, Один е цар на древен Тирланд — по името на северния цар Тир, царството е известно още и като Трой. Сагата Рагнарьок — Залезът на боговете, по която Рихард Вагнер написва прочутата си опера, се смята за описание на този дълъг и унищожителен конфликт, в който Один играе ролята на цар Приам.
Чрез брака на Один за Троянската сибила, той се сдобива с дарбата на пророк и благодарение на нея предвижда разрушаването на Троя и също така вижда, че го очаква славно бъдеще на Север. Заедно със семейството си и много троянци, натоварени с ценни съкровища, Один започва пътуване към северните земи. Задържат ли се някъде по-дълго, неизменно местното население започва да ги счита по-скоро за богове. На Один и неговите синове била дадена земя, колкото поискали, защото тяхното пристигане се ознаменувало неизменно с обилен урожай и хората вярвали, че те контролират времето и дъждовете.