Зоуи се усмихна странно. Студените й очи с цвят на аквамарин гледаха някъде през мен.
— И в нашата история има такова приношение — смъртта на племенницата на Лъки, дъщеря на сестра му Анджела. Може би това е единствената жена, която Лъки е обичал някога. Момичето следвало оперно пеене, също както Пандора, и вероятно е щяла да стане доста добра певица. Тя се прострелва с револвера на Лъки. Причината за това така и не се изясни. Казваше се Гели Раубал — галено от Анджели — „малкия ангел“, от angelos — вестител. Виждаш, че както в случая с Каспар Хаузер, става дума дори и за символичен вестител, който умира за нещо, което други търсят.
— А те какво точно търсят? — попитах.
— Познанието за вечното завръщане — магическият кръг на Пандора — отвърна Зоуи. — Просто е — силата на живота след смъртта.
Пратеникът
Вярвали [тракийците] в безсмъртието. Изпращали всеки пет години избран с жребий свой представител при Залмоксис126…, който да зададе въпроса, чийто отговор ги интересувал… неколцина от тях държат копията си с върховете нагоре, а други улавят пратеника за ръцете и краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго. Научих от гърците и друго… Залмоксис наистина е съществувал, живял на остров Самос и бил роб на Питагор… Впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия, където учил вождовете и съплеменниците си, че нито той, нито те или някой от потомците им ще умрат завинаги.
А сред учениците, които успели да се спасят от големия пожар, били Лидий, Архип и Залмоксис — робът на Питагор, за когото се говори, че е предал философията на Питагор на друидите, които живеели при келтите.
…и отървах се само аз, за да ти обадя.
Камулодун, Британия:
пролетта на 60 г. сл. Хр.
Иисус взе хляба и като благослови… раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е моето тяло.
И като взе чашата и благодари… им рече: пийте от нея всички.
Защото това е моята кръв.
И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина; И върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
Смъртта ще бъде погълната навеки.
Тревата бе като дебел, плътен килим под нейните крака и й действаше невероятно успокоително след дългата тежка зима под римско владичество. Стоеше изправена и горда в леката двуколка, кацнала на върха на малкото възвишение, и придържаше юздите между сръчните си пръсти. Утринният вятър повдигаше от време на време тежката червена коса от широките рамене.
Последната година беше далеч по-трудна от предишните петнайсет на римска окупация, защото младият император Нерон се оказа по-алчен дори от пастрока си Клавдий, за когото се твърдеше, че е отровен от Нерон.
Местните жители на Британия бяха изложени на нападенията и грабежите на безскрупулните римски колонизатори, които винаги бяха подкрепяни от гарнизоните на легионерите. Само преди няколко месеца, когато съпругът й почина, тя, гордата царица с царска кръв във вените от рода Исени, както и двете й дъщери, бяха похитени от римски офицери, извлечени от дома им и публично бити с железни пръчки. Земите им бяха конфискувани в името на император Нерон, а семейното богатство и скъпите предмети, заедно с тези на много други — отнесени в Рим. Въпреки всичко тя си даваше сметка, че съдбата на някои други хора бе по-тежка и от нейната: британците навсякъде бяха пленявани и продавани, оковани във вериги, за да строят римски градове, гарнизони, акведукти и пътища. Какво им оставаше? Единствено свобода или смърт.
Стоеше сега заедно с дъщерите си в двуколката, изправена и потънала в мълчание, и оглеждаше тълпите свои сънародници, изпълнили широкото поле — всички бяха отправили очи към нея и очакваха следващата й стъпка.
126
Полумитичен цар и бог на тракийското племе гети. Гетите вярвали, че като умрат, отиват при Залмоксис. — Б.пр.
127
Св. Иполит Римски, богослов, ученик на Ириней и най-изтъкнатият християнски писател на Запада през първата половина на III в. след Тертулиан. Известен е също като първия систематичен тълкувател на пророчествата. Роден е около 170 г. вероятно в източната част на Римската империя и е починал през 235 г. на остров Сардиния. — Б.пр.