Белинус не трепна, когато брадвата изсвистя зад гърба му, с невероятна точност се стрелна към тила му и се чу пукот. Белинус падна напред.
Младите помощници бързо приближиха тялото му и стегнаха примката, докато Ловерниос освобождаваше брадвата от главата на сина си.
— Това е смърт от въздух — изрече Ловерниос. — Предаваме те на Есус.
До ушите на присъстващите долетя силен пукот от прекъсването на дихателната тръба.
— Това е смърт от вода — изрече Ловерниос. — Предаваме те на Теутатес130.
Иосиф не откъсваше очи от тялото, което бавно потъна в блатото и скоро от него нямаше и следа. За части от секундата му се стори, че нещо в застиналата вода проблесна. Реши, че видя Бог с отворени ръце да приема тялото на Белинус. И Бог се усмихваше.
Утопия
Който си мисли, че в него тече най-добрата кръв и на тази база той решава да поведе една нация, той ще запази водачеството си, няма да го отхвърли… Този образ е фатален… ще прилича на Свещен орден. Искаме тази държава да просъществува хиляди години. Щастливи сме да знаем, че бъдещето ни принадлежи.
Чувствам като свое задължение към съгражданите си да запиша тези предупреждения за Расата на бъдещето.
„Клозери де лила“ си остава един от най-хубавите ресторанти в Париж, отрупан с цветя през всички сезони на годината. Стори ми се доста неподходящо място за среща в момент, в който се говореше за нацисткия режим в Германия и Австрия. Чувствах се като хипнотизирана от ледения поглед на баба ми Зоуи. Водопади от бял люляк ни посрещна още от входа. Масата, запазена за нас, бе до терасата и дървените решетки вече бяха обрасли с нежни филизи на лоза.
Зоуи обясни, че е поръчала предварително обяда. И когато сомелиерът донесе виното, което тя одобри и той наля по чашите ни, Зоуи се върна към започнатата тема — семейството ни.
— Вече споменах, че високо в Швейцарските Алпи, недалеч от прохода Сан Бернардино131, извират четири реки. Преди около век там се бе приютила група хора с утопични убеждения. Моята баба Клио, съвсем обикновена жена, но от огромно значение за нашата история, живяла в комуната известно време заедно с дядо ми Еразмус Бен — един от основателите на комуната.
В този момент в съзнанието ми прозвучаха думите на Дакиан Басаридис, който пред вратите на Хофбург във Виена бе подхвърлил, че идеалистите, които в началото на жизнения си път правели усилия да създадат по-добра цивилизация, често пъти създавали по-качествено поколение.
— Там горе те създали съвършен свят, своеобразно завръщане към Златното време — продължаваше Зоуи. — Всеки се опитва да търси такова нещо в миналия век и мнозина дори днес продължават. Но както често обичам да повтарям, животът не е нито прост, нито само бял и черен. Много е възможно дори желанието на моя дядо да създаде държавата Утопия да е причина за много от последвалите злини.
Почти не помня какво ни поднесоха тогава, но всяка подробност от разказа на Зоуи се е запечатала в съзнанието ми. И тъй като парчетата от мозайката започнаха да се наместват постепенно, виждах как ролята на едно малко семейство може да се окаже онази връзка или ос, за която Дакиан бе говорил, около която нещата се въртят, подобно на фигурите върху въртележката, както зодиакът се върти около звездата на върха на съзвездието Малка мечка.
Слушах с интерес разказа на Зоуи за нашата лична Райска градина. Искам да кажа преди Грехопадението.
— Моята баба Клио — продължаваше Зоуи — била единствена дъщеря на швейцарско семейство, което като повечето заможни семейства по онова време се интересувало от наука. Това включвало пътувания и проучвания на загубени царства и култури. Клио се интересувала най-вече от антични предмети. Освен че прелиствала с часове прашни книги, любопитството й било запалено от новата дисциплина тогава теренна археология.
На двайсет години тя вече била участник в множество пътувания на баща й до екзотични и отдалечени райони на света. Участвала известно време и в разкопките на Хайнрих Шлиман, забогатял по време на Кримската война търговец, който щедро харчел спечеленото в много оспорваното от академиците издирване на изчезналата микенска цивилизация и на Троя.
В ранните си години Клио учела древни езици и докато търсела произхода на откритите в гробници и пещери предмети, задълбочавала познанията си. Използвала ги успешно, за да открие, подобно на Шлиман, загубени места на власт и великолепие и на ценни от историческа гледна точка обекти. Успявала единствено чрез внимателно четене на класици. Така стигнала до гробниците на Микена, криещи едни от най-големите богатства в света.
131
Проход (2063 м. надморска височина) в Швейцарските Алпи, свързващ долините Хинтерайн и Месолцина. Смята се едновременно за граница на итало-немския език и за вододел между басейните на реките По и Рейн. Съвременен път за първи път бил построен през 1823 г. с финансовата подкрепа на кралство Сардиния, за да се стимулира търговията между Генуа и Пиемонт и Граубунден, без контрола на Австрия. — Б.пр.