При завръщането си в Холандия същата есен Клио разбира, че Еразмус си е присвоил някои от документите и артефактите и дори вече е продал част от тях, за да покрие загубите си по някои неразумни капиталовложения. Била още по-вбесена и от факта, че той е присвоил и някои от преводите и бележките й за документи, които според нея били от най-голямо историческо значение.
Когато поискала отговор, Еразмус й напомнил, че ръкописите, които е открила наскоро, е оставила на съхранение при циганите. Той като неин съпруг имал право и върху тях. Без да го уведомява, Клио прибрала каквото е останало и го оставила в сейф.
Последвали близо шест месеца разгорещени и продължителни битки и, естествено, деветгодишният син на Еразмус — Йероним, бил свидетел. Разправиите между баща му и мащехата, която в неговите очи била буйна и трудна жена, защото отказва да се подчини на баща му, посели в младото му съзнание семена, които след време дали доста опасен плод.
Лятото на 1870 година, когато Йероним бил вече на десет, а бебето, неговата сестра, на две, бащата на Клио починал и богатата му колекция от ръкописи и артефакти наследила дъщеря му и нейните наследници. Като разумен човек, баща й оставил парите в попечителски фонд, с който можела да се разпорежда единствено Клио и нейните потомци, както и отделно лично писмо до нея. По силата на написаното в него, Клио, придружена единствено от циганите, предприела издирване отвъд швейцарската граница в Италия, оставяйки децата на грижите на баща им. Еразмус настоявал да я придружи. Вече подозирал, че нещо в това нейно приятелство с циганите не е съвсем наред, че тя крие от него голяма част от намереното, дори се досещал защо.
И тогава една нощ Клио просто изчезнала, оставяйки бележка, че ще се върне в края на лятото, нещо, което Еразмус не успял да дочака поради бързия ход на последвалите събития.
На 19 юли 1870 година избухнала Френско-пруската война и настанала истинска бъркотия. Комуната на утопистите бързо се разпаднала — притокът на средства секнал. Еразмус Бен, с две деца на ръце, без съпруга и с намалели средства, искал час по-скоро да се завърне у дома, за да прибере и скрие останалите ръкописи и артефакти, намерени от Клио, преди тя първа да е стигнала до тях и преди Холандия да бъде пометена от военните действия.
При прекосяването на полесраженията между Швейцария и Белгия Еразмус бил ранен и едва успял да мине оттатък, преди да почине от раните си. Малкото останали пари послужили, за да платят образованието на сина му. Дъщеря му от Клио била изпратена в дом за сираци. Разделянето на семейства било нещо обичайно по време на война, но в този случай никой не бил сигурен дали отделянето на момиченцето от брат му е било планирано, или е случайно.
Осем години след смъртта на Еразмус синът му Йероним завършил училище и избрал за свое поприще една от двете професии, които можело да си позволи момче с минимални финансови възможности — свещеник или военен. Предпочел да стане калвинистки свещеник. Обучението, което преминал, само затвърдило убежденията, които и без това били заложени в него, докато живял с баща си. Постепенно те се превърнали в здраво закостеняла философия.
С течение на времето Йероним Бен все повече намразвал мащехата си. Без кой знае колко основания, бил убеден, че тя е ограбила баща му, и него респективно, от онова, което им се полагало. Бе напуснала баща му по време на война, бе заминала с циганите, задигайки всичко, което семейството притежавало и ценяло. Дълбоко в сърцето си Йероним я подозирал и в още по-лоши замисли, защото кой може да предвиди до къде могат да стигнат необузданите страсти на една жена? Как не бе успял баща му да я овладее, нещо, което би било правилно в очите на Всевишния и напълно в духа на закона? Всичко, което Клио някога е притежавала, дори и преди брака й с баща му, се полагало на него, Йероним.
Наместо това, пак заради Клио, това поне беше сигурно, той не бе успял да получи и прилично образование. Искрено не се интересувал от съдбата на сестра си, запратена кой знае къде. Та нали тя била плът от плътта и на Клио. Интересувал се единствено от наследството си. Преглеждал многократно документите, запазени в църквата, която се погрижила за него. Вече имал чудесна представа за действителната стойност на артефактите и ръкописите, които мащехата му бе задигнала, отказвайки на баща му достъп до тях. Той рано или късно щял да възстанови справедливостта.
През 1899 година в страните от цяла Европа хората се готвели да отпразнуват настъпването на последния век от нашето хилядолетие. За първи път дворецът Шьонбрун във Виена бил осветен от електрически крушки; в много градове увеселителните паркове с въртележки и всякакви други забавления били обкичени с гирлянди електрически крушки — новите технологии се разпространявали с необикновена бързина.