Никое от тези нововъведения не получило такава популярност — в пресата или в обществото — както откриване на предмет от миналото. На Коледа 1899-а, по време на ремонтни работи във водопровода в основите на крепост недалеч от Залцбург, бил открит голям златен диск, който се смятало, че е на повече от хиляда години — почти от времето на Исус.
Веднага били събрани експерти, които да определят произхода му. Според някои дискът бил част от съкровищата на Храма на Соломон, според други — че е един от предметите, претопени, за да бъде направен Златният телец, а после е възстановен. Имало и такива, които били категорични, че дискът носи типичните черти на гръцкото изкуство, други — на македонското или на фригийското. Тъй като всичките тези култури развивали търговия помежду си, единственото, за което всички били единодушни, било, че предметът идва от древността, и то от Изток. Щял да бъде изложен в замъка Хохензалцбург през януари на 1900 година, преди да бъде прибран в съкровищницата на Виена.
Йероним Бен, вече близо четирийсетгодишен, прекарал последните двайсетина години от живота си в издирване на жената, лишила го от наследството му и обрекла го по този начин на мизерно съществувание. Когато чул за диска, открит в Залцбург, вече бил сигурен как ще я намери. Един от малкото ръкописи, останали от баща му, които той успял да задигне от сбирката на Клио заедно със записките й за извършеното от нея обстойно изследване, все още бил в ръцете му. Спомнял си, че в него се говорело за диск, отговарящ на описанията на намерения в Залцбург.
Качил се на влака от Амстердам за Залцбург и пристигнал в деня преди откриването на изложбата. Свързал се с куратора на изложбата. Не се интересувал толкова от находката, колкото от жена, която, повече от сигурно, вече пътувала към Залцбург, за да го види. Дано само Йероним да има време да постави стръвта както трябва.
Предал ръкописа на куратора заедно със записките на Клио, заявявайки, че те са правени от баща му Еразмус Бен, известен с това, че е финансирал до голяма степен великия Шлиман. Йероним с готовност приел предложението на управата на музея да обявят публично при откриването на следващия ден само най-общото съдържание на документа, чиято автентичност трябвало да бъде проверена, както и името на дарителя — покойния му баща. Йероним бил сигурен, че съобщението ще привлече мащехата му като магнит.
В ръкописа, открит от Клио и баща му в глинена делва в Свещените земи, пишело, че дискът представлява елемент от украсата на древногръцки щит, впоследствие част от съкровищницата на Ирод Велики. След това бил прибран в двореца в Мукавир от сина на Ирод, Ирод Антипа, където лежал затворен и по-късно бил обезглавен Иоан Кръстител. След години Антипа отнесъл златния диск в Рим, където минал през ръцете на трима императори: Калигула, Клавдий и Нерон.
Проучванията на Клио за този предмет показват, че Нерон, вярвайки, че дискът притежава необикновени магически свойства, го преместил в Субиако и го скрил в прочута пещера на оракулите от другата страна на долината, срещу летния му дворец. След преждевременната гибел на Нерон златният предмет престоял в пещерата близо петстотин години. Същата тази пещера в Субиако послужила за убежище и на свети Бенедиктин за известното му отшелничество. Според Клио, щом дискът се появил на бял свят, той преминал в ръцете на Ордена на бенедиктинците — така наречените черни монаси, и силата на святата реликва им помогнала да спечелят свои привърженици сред земите на Германия, така че станали най-мощното монашеско движение в континентална Европа.
Първата среща между Йероним Бен и неговата отдавна изчезнала мащеха съвсем нямала вида, който мнозина биха предполагали. Тя, все още хубава жена на около петдесет и пет, а той — представителен рус мъж, наближаващ четирийсетте, били впечатляваща двойка. Много бързо доведеният син схванал, че Клио не по-малко от него желае да изглади миналите несправедливости. Но имала предвид себе си.
Клио споделила, че се е върнала, както обещала, в края на лятото на мястото на комуната, но видяла, че се е разпаднала поради липса на средства и че съпругът й отвел децата обратно в Холандия. След войната изпратила запитване до съответните власти в Холандия и получила съобщение, че семейството липсва от района на войната и се предполага, че са загинали.