За трийсетте години, в които Йероним трупал омраза срещу нея, тя била в Швейцария, както и преди, сред цигани, вярвайки, че семейство Бен отдавна не е сред живите. Дори осиновила младо момиче, което да замести до известна степен дъщеря й, и смятала да започне да го обучава на езиците, които знае, както и на техниките на проучване, овладени от самата нея благодарение на усилията на своя баща.
Когато разбрала, че родната й дъщеря е жива, но е била изпратена в дом за сираци преди трийсет години, и че Йероним не е направил абсолютно нищо, за да намери сестра си през цялото това време, Клио си дала сметка, че мъжът пред нея, красив и ослепителен почти колкото баща си, е също като него самодоволен и егоистичен. Ето защо тя предложила да направят компромис.
Йероним не бил свързан с нея по кръвна линия, но би могъл да използва връзките си в средите на калвинистите да открие дъщеря й и да я доведе в Швейцария, за да се види с майка си. Клио обещала да отдели по една сериозна сума от богатството си за всеки от тях. Йероним се съгласил, без много да се колебае. Едва ли е очаквал как ще се развият по-нататък нещата.
Двамата с Волфганг не смеехме да мръднем и спазвахме такава тишина, че с нож да я срежеш.
— Отдавна изчезналата полусестра, която баща ми тръгнал да търси — продължи Зоуи, — най-сетне била открита, но за нещастие и на двамата много скоро станала негова съпруга — Ермионе.
Волфганг не сваляше очи от Зоуи, а на лицето му бе изписано изражение, което не можех да опиша. По едно време той промълви:
— Искаш да кажеш, че родителите ти са…
— На половината брат и сестра — довърши вместо него Зоуи.
— Историята обаче не свършва дотук.
— Аз чух достатъчно — рязко се изправих.
Значи това е била причината всеки от семейството да си мълчи през всичките тези години. Чувствах, че ми става лошо, задушавах се. Изпитвах огромно желание да избягам. Ала Зоуи не ми обърна никакво внимание.
— Тези ръкописи са предадени на теб — продължи тя, — но няма да успееш да ги запазиш, нито да ги използваш, ако не знаеш всичко докрай.
С ъгълчето на окото си забелязах, че Волфганг вдигна чашата си и почти я пресуши. Беше слушал прекалено тихо и внимателно, което малко ме изненада. В края на краищата Зоуи беше и негова баба. Молех се само да няма повече изненади. То какво ли можеше и да е по-лошо от чутото досега.
— Благодарение на връзките си в Калвинистката църква Йероним успял да намери сиропиталището и разбрал, че сестра му Ермионе шестнайсетгодишна е била изпратена в Южна Африка с кораб, натоварен с момичета, предназначени за съпруги на бурите. Войната вече била приключена и той се качил на кораб и се отправил към Кейп Таун, за да я търси. А сега внимавайте — предупреди Зоуи. — Крисчън Алегзандър току-що е починал в резултат на усложнение на раната му от войната. Ермионе наследява състоянието му, мините и концесиите, но бременна с второто си дете е съсипана от скръб. Страхува се за бъдещето — вдовица с две малки деца в една раздирана от военни действия страна. Точно в този момент се появява този красив стабилен мъж, който я уверява, че е неин братовчед…
Чакайте малко! — даде тревожен сигнал съзнанието ми. Нещо не беше наред. Този път знаех какво ме тревожи.
— Две деца ли каза? — прекъснах я. — Искаш да кажеш, че Крисчън Алегзандър е баща на двете деца на Ермионе — Лафкадио и Ърнест? Как така?
— Това е лъжата, която се таи от дълго време — обясни Зоуи. — Ърнест успя да разкрие истината. Стана доста късно наистина, но в крайна сметка разбра какъв номер му е бил скроен, в резултат на което е бил разделен от брат си Лафкадио благодарение на тази лъжа. През цялото време са си били истински братя, синове на Ермионе и Крисчън Алегзандър. Ърнест пристига в Европа малко преди смъртта на Пандора и се среща с нея. Тя трябва да е била наясно през цялото време, казваше той, защо не му е казала?
— Мисля, че е най-добре ти да ни кажеш — предложих. — И то почни от самото начало, включително и връзката с Пандора.
— Когато Йероним Бен пристига в Южна Афирка през лятото на 1900 година, той е на почти четирийсет, свещеник калвинист с една-единствена перспектива — да открие своята половин сестра и да я отведе при мащехата си, за да получи обещаното наследство, което той смята, че и без това му се полага.