— Ти каза роми — но какво точно означава това? — обади се Волфганг, който бе притихнал — доста необичайно за човек като него.
— Цигани — лаконично отвърна Зоуи. — Детето, което Клио осиновява, е всъщност малката племенница на Асзи Ацингази — мъж с очевидно цигански произход, който й помагал да открият много от древните текстове, включително и тези на пророчицата от Куме. Пандора бе убедена, че Асзи е бил голямата любов на Клио. Както споменах и пред Волфганг, когато той ме откри преди години в една винарна във Виена, техните духове са най-старите и само те все още пазят жива древната мъдрост. Пандора е точно такъв стар дух. Дакиан много държеше да се срещна с теб, защото вярва, че и ти си такъв дух…
— Чакай малко — намеси се Волфганг, този път доста по-решително. — Да не искаш да кажеш, че Пандора и Дакиан Басаридис — родителите на Огъстъс Бен и дядо и баба на Ариел са всъщност цигани?
Зоуи го изгледа с едва забележима усмивка и само повдигна едната си вежда.
Та нали тъкмо Волфганг ме запозна с Дакиан? Спомних си и от това не ми стана много приятно, че Дакиан никога не спомена пред моя спътник нищо, свързано с цигански произход, и ми бе дал да разбера да не го правя и аз. Осъзнах също така, че той, който бе така откровен в споделянето на много неща — и за меча, и за копието, и дори за скритите ръкописи на Пандора, бе намерил начин да отпрати Волфганг, докато говорихме за семейството. Факт, от който усетих как кръвта ми се вледенява. Усещането се засили още повече след репликата на Зоуи:
— Майка ти би се гордяла с този твой въпрос.
Волфганг и аз бяхме напълно изтощени — от няколко седмици кръстосвахме Европа и Съветска Русия, да не говорим и за допълнителните лични ангажименти. Веднага след вечерята в самолета той заспа непробудно. Бяхме започнали близо двайсет и четири часовото си завръщане в Айдахо.
В главата ми жужаха десетки теми, които исках да обсъдим, но същевременно знаех, че имам крещяща нужда да остана и насаме, за да ги обмисля сама. Ето защо си поръчах чаша силно кафе от стюарда и насочих мислите си към преглед на чутото в последния ден.
Само преди месец историята на Зоуи: че Лъки, племенницата му, кучето, приятелите му и техните деца, всички те са били използвани — точно както самият той бе „използвал“ милионите цигани, евреи и останалите — в своеобразно масово езическо жертвоприношение — за да даде път на Новата ера. Ала Хитлер е бил заобиколен с толкова много хора, които също като него са вярвали в съвършени безсмислици. Загадъчният атлантидоподобен дом на арийци на Северния полюс, унищожаването на света с Огън и Лед, силата на свещените реликви и „пречистената“ кръв, които ще сътворят чудеса. Нека не забравяме и забележката на Волфганг за оръжието за масово унищожение, за което се говори отдавна и се смята, че съществувало и в древността.
Защото за онези, които имат желание да върнат времето към древната Златна епоха, съществувала според тях по време на езичеството — нещо, за което Дакиан Басаридис сериозно ни предупреди, — принасянето на човешки жертви е сериозна част от системата. И колкото и противна да е такава една идея, в светлината на онова, което видяхме да прави нацизма, не изглежда чак толкова абсурдна.
Въпреки този вероятно полезен епизод на подреждане и прочистване, всеки път, когато стигах до доста притеснителния за мен факт за връзката на семейството ми с Адолф Хитлер и други такива, се изправях като пред висока стена. Имах идея откъде да започна. По този повод си спомних едно детско стихче от Уилям Блейк, в което се казва, че като уловиш края на златния конец, може да стигнеш и до Небесните порти, в стената на Йерусалим.