В това отношение, колкото и да не ми се искаше да призная, приличах доста на него. Въпреки всичко не можех да понеса факта, че той се интересуваше далеч повече от това колко се е изложила майка ми, отколкото от бруталната смърт на Сам.
— Дали хората, които умират от подобна смърт, пищят? — попитах на глас.
Огъстъс се завъртя на пети, за да не мога да видя лицето му. Отправи се към вратата на спалнята.
— Ще събудя Грейс — информира ме той през рамо, — за да има време да се приготви за вечеря.
— Не разбирам как ще можем да разговаряме — рече Грейс, попивайки влагата от подутите си от плач очи, като използва движението и за да отметне с опакото на китката си кичур руса коса от челото си. — Не знам и как ще се храним, ще седнем тук в ресторанта като човешки същества.
Никога до този момент не ми беше хрумвало, че хора като Грейс имат представа за себе си като за обикновени човешки създания.
Огледах стените на ресторанта, покрити с дървени решетки с изкуствени увивни растения. Тук-там по клоните бяха закачени боядисани в червено гущерчета, които очевидно би трябвало да се припичат на въображаемо слънце. Масата ни бе отделена от другите с кашпи с хризантеми — цветето, което според италианската традиция се поднася на гробовете.
Този ден очевидно щях да започна и да завърша в гробищна обстановка. Щеше ми се да вярвам, че където и да е Сам сега, спи и си почива в мир.
— Беше толкова млад — между две изхълцвания отбеляза Грейс и сложи в уста малко парче стек със сос тартар. Понамести диамантената си гривна и добави издайническото: — Нали?
Истина бе, че Грейс никога не беше виждала Сам. Майка ми се беше развела с Огъстъс преди повече от двайсет и пет години, а той беше женен за Грейс от петнайсет. Междувременно, както се казва, доста вода беше изтекла, Сам бе станал мой брат, без да е син на майка ми или баща ми. Връзките в семейството ми са доста усложнени.
Нямах време да мисля сега за това, защото Грейс подхвана любимата си тема — парите. Това тутакси пресуши сълзите и очите й заблестяха развълнувано.
— Чухме се днес следобед с адвокатите на семейството — съобщи тя, обзета от радостна тръпка. — Както знаеш, завещанието ще бъде прочетено утре и мисля, че трябва да чуеш и добрата новина. Не съобщиха подробности, разбира се, но ти си посочена като единствена наследница.
— Браво бе! — възкликнах с горчива ирония. — Няма и седмица от смъртта на Сам и вече започвам да печеля. Разпитахте ли точно колко богата ще стана? Дали ще мога да напусна работа веднага? Или данъчните ще приберат по-голямата част?
— Грейс нямаше това предвид и ти добре го знаеш — рече Огъстъс, който чертаеше фигури с вилицата си в блюдото пред него, а аз гонех зрънцата капари, с които беше подправена моята сьомга по шотландски. Те все ми се изплъзваха. — Двамата с нея сме наистина загрижени за интересите ти — продължи той. — Не познавах Сам… Поне не добре, но съм убеден, че е бил привързан към теб. В крайна сметка вие двамата израснахте почти като брат и сестра, не беше ли така? И като единствен наследник на Ърнест, Сам би трябвало да е в добро финансово състояние.
Чичо ми Ърнест, който беше в бизнеса с полезни изкопаеми и в минната промишленост, беше най-големият брат на баща ми и беше богат като Мидас. На всичкото отгоре остави всички пари, които бе спечелил, защото харченето не го вълнуваше. Сам бе единственото му дете.
Когато родителите ми Огъстъс и Джързи се разведоха, бях твърде малка. Майка ми ме влачеше по света в продължение на години. Беше прочута певица още преди да се омъжи за баща ми и така се бе запознала с Фъстъчения президент и много други известни личности. Мъжете от семейство Бен до един си падаха по скандални жени, но също като баща ми, не им беше лесно да живеят с тях.
Джързи пиеше от години, но всеки очаква една оперна певица да се налива с шампанско. Едва когато Огъстъс обяви годежа си с Грейс — подобие на Джързи, но с двайсет години по-млада от нея — бутилката излезе наяве. Тя ме грабна и почти побягна в Айдахо, за да се консултира с овдовелия ми чичо Ърнест, който живееше като отшелник, относно финансовите си проблеми. Баща ми бе инвестирал целия доход от музикалните й прояви в себе си — друга типична черта на мъжете от семейство Бен. За всеобща изненада Джързи и Ърнест се влюбиха.
И така, аз, която живеех като Елоиза17 в „Плаза“ и се хранех с гъши пастет още преди да мога да изрека името му, най-неочаквано се озовах в центъра на една пустош, която сега, двайсет години по-късно, наричам свой дом.
17
Шестгодишната героиня от поредица на Кей Томпсън, която живее в хотел „Плаза“ в Ню Йорк с бавачката си, кучето Уини и костенурката си Скипърди. — Б.пр.