Това освобождаване е започнало с освобождаването на един аспект на материята и на някои сили на душата вътре в атома… самата материя, голямо и мощно посвещение, което може да се сравнява само с посвещенията, които дават свобода на човешката душа… Часът на спасителната сила вече наближава.
Цикълът на Уран започва, когато планетата стига най-северната точка на своята орбита… последният хелиоцентричен пасаж на Уран над най-северната точка в неговата орбита се проявил най-ясно на 20 юли 1945, четири дни след първата атомна експлозия в Аламогордо, Ню Мексико, и така било ознаменувано началото на новата ера — за добро или за лошо… Не събитията ни се случват, а ние случваме събитията.
Най-важното нещо в живота на един мъж е да открие тайната цел на своето въплъщение и да я следва с бдителност и страст… Уран в нас е Свещената пика от Легендата. В ръцете на Светия Цар тя строи Храма на Граала, в ръцете на Клингсор132 — Градините на злите магии… Уреус е змията символ на властта в египетския символизъм, муден, но и внезапен, и много време трябва, за да го накараш да помръдне, но веднъж задвижен, става неудържим… Не му ли позволиш да създава, ще те погълне.
Преди да успея да подготвя някакъв смислен план за действие, знаех, че трябва да намеря Сам. Колкото и да бе ужасно да се изправя лице в лице с него и да му съобщя за своя провал — да не говорим, че бе добре да се справя и с Волфганг, докато „Рим гори“, — неочаквано осъзнах, че благодарение на мен Сам може би беше в далеч по-голяма опасност, отколкото при заминаването ми. Ами ако някой беше разбрал, че е жив?
Волфганг се държа необикновено кротко и тихо през останалата част от пътуването, което за мен бе добре дошло. Бяхме се разбрали, щом пристигнем в Айдахо, ще отидем направо в Центъра, за да съобщим на Шушулката, който се бе прибрал от Виена, че вече сме налице. Смятах първо да се отбия у дома, колкото да оставя багажа си, и едва тогава да отида в офиса. Единственото оръжие, което ми бе останало, бе, че Волфганг още не знаеше, че го подозирам, ето защо трябваше да действам бързо.
Знаех, че в този час — десет сутринта, Оливие вероятно е на работа, така че щях да успея да се обадя от домашния си телефон на дядото на Сам — Тъмната мечка. Сигурно продължаваха да подслушват телефона ми, но поне можех да се опитам да изпратя съобщение на Сам, че вече съм в града.
Докато приближавах по пътя, забелязах колата на Оливие на пътеката пред входа, а до нея недалеч от пощенските кутии бе паркирана още една, по чиито номера личеше, че е взета под наем. Ясно бе, че Оливие не е сам — последното, което исках или ми трябваше точно в този момент. Спрях за малко, колкото да обърна и да потърся друго решение, но в този момент от задната врата се подаде поразрошената глава на Оливие. Протегна ръка и ми даде знак бързо да влизам вътре. Реших да не създавам проблеми, изключих мотора и излязох навън, като в последния момент измъкнах палтото и чантата си. Преди да успея да си отворя устата, Оливие бе вече до мен и стисна ръката ми.
— Къде, за бога, беше? — процеди доста нервно той. — Не отговори на нито едно от съобщенията ми през тези две седмици! Имаш ли представа какво стана тук за това време?
— Никаква — признах и се изпълних с мрачни предчувствия. Посочих непознатия автомобил. — Коя е гостенката ти?
— Гостенката е твоя — съобщи Оливие. — Пристигна от Солт Лейк снощи и спа горе при мен, където има отопление. Преди малко я настаних в твоя апартамент и малкият аргонавт ще й прави компания. — Тя ли каза? Той ме следваше по стръмните стъпала към моята квартира. — Благодарение на теб всички се оказахме насред бързей в лодка без гребла.
Пристъпих в дневната на просторното ми мазе и бях повече от изненадана. В дъното на помещението заварих новооткритата си полусестра. Само преди два дни бях говорила с нея от обществен телефон на Виенското летище — Бетина Брунхилда фон Хаузер.
Оливие беше прав — присъствието й тук не вещаеше нищо добро. Щом се появих, тя се изправи и прекоси стаята. Носеше един от нейните зашеметяващи костюми, този път бе в светлокафяви нюанси и човек имаше усещането, сякаш е била топната във вана с карамел. Язон ме доближи, но ме отмина с пренебрежение. Метнах палтото и чантата си на закачалката.
132
В немската културна традиция името на Клингсор се среща в редица произведения, най-значителни от които са „Парсифал“ на Фон Ешенбах и едноименната Вагнерова опера. В легендата този зловещ персонаж в продължение на дълги години е в безрезултатен двубой с крал Амфортас. — Б.пр.