— Фройлайн Бен, исках да кажа, Ариел, — започна Бамби, коригирайки се бързо. — Вашият onkel ме изпрати тук, веднага щом разбра колко спешно се налага това.
Тя обърна обсипаните си със златисти петънца очи към Оливие и той леко се изчерви.
— Разбирам, че е дошъл моментът да се разкарам — промълви той.
— Защо е нужно? — попитах директно. — И без това осея жилището ми с подслушвателни устройства, включително и телефона ми? Нали това е причината шефът ти да те държи тук, за да ме шпионираш денем и нощем?
— Мисля, че трябва да й кажеш — изненадващо се обади Бамби. — Кажи й онова, което сподели снощи с мен. След това аз ще й кажа каквото знам.
— Групата, за която работя, ме изпрати тук преди пет години, по времето, когато Шушулката те нае за първи път — подхвана Оливие. — Нямахме представа кой от семейството ти и доколко е замесен в тази заплетена история, знаехме обаче достатъчно за Пастор Дарт и неговата кохорта. От известно време го държим под око. Стори ни се доста подозрително, че избра точно теб от студентската скамейка, за да бъдеш под негово пряко разпореждане, при условие че нямаш никакъв опит и препоръки. Единствената причина за този избор можеше да е фактът, че си твърде близка с братовчед си Сам.
От неприятно по-неприятно. Излизаше, че Шушулката е злодей от главата до петите и прозвището му Принц на мрака си бе напълно подходящо. Имах обаче един важен въпрос:
— Знаеше ли Сам, че ме следиш? Или ти и него шпионираше? Въпреки че той често е работил за твоя шеф — Терон Вейн?
— Не сме шпиони — възрази Оливие. — Ние сме международна агенция по линията на Интерпол, която разследва незаконни действия, особено такива, свързани с контрабанда на ядрени оръжия. Имахме информация, че много от хората, ангажирани с подобна дейност, са успели да се внедрят в системата от институции, контролиращи ядреното оръжие, и то във високи нива на властта. На едно от първите места в този списък са наркотрафикантите в отделните държави, дори КГБ и ЦРУ. Имаме опасенията, че много скоро ще започнат да предлагат на свободния пазар и „горещи продукти“, включително и ядрени. Точно така, както в момента се предлагат и техните агенти под прикритие.
За първи път чувах толкова дълга и толкова сериозна реч от устата на Оливие, но в нея той така и не отговори на въпроса ми.
— Ако не шпионираш, защо телефонът ми е с подслушвателно устройство? Защо работиш под прикритие? И защо се опита да измъкнеш ръкописите с руни под носа ми от пощата?
— Когато разбрахме, че са по следите ти, ме изпратиха там да те пазя — опита се да обясни той. — Макар че в много от случаите се налага да те пазя от самата теб.
Нещо ми напомни за хер Волфганг.
— Когато зърнах ръкописа през прозореца на колата ти, разбрах, че това не са документите, които братовчед ти бе описал на нашите хора. Една вечер остана до късно в офиса и с нетърпение очаквах да разбера къде би могла да го скриеш — изборът ти беше много хитър. Естествено, го открих и направих копия, за да не се загуби безвъзвратно. Бамби твърди, че Лафкадио се бои от другите документи, които са принадлежали на братовчед ти Сам и вече са в ръцете на брат й.
Изпитах искрено облекчение, че поне един от ръкописите, този с руните, съществува не само в ръцете на семейството ми. А също така и че Оливие е от моята страна на барикадата. Търсейки истината във всичко, стигнах до важно наблюдение — сериозната опасност в тези документи можеше да дойде от друг сектор.
Не можех да забравя думите на Сам при описанието на събитията, довели до гибелта на Терон Вейн, оказал се наместо него в избухналата кола, когато неколкократно ме предупреждаваше да внимавам да не бия на очи, когато ходя в пощата или проверявам кореспонденцията си. Спомена, че стане ли веднъж ясно къде са копията на документите, за тези, които ги търсят, ще бъде по-лесно, ако някой от нас е мъртъв. Вече разбирах, че неговата предпазливост се дължеше не на факта, че в пакета, който ми е изпратил, е единственото разработено копие, а защото Сам е единственият, който знае къде са скрити оригиналите на Пандора. Нямаше съмнение, че онези, които бяха по следите на ръкописите, не само искаха да знаят съдържанието им, но и да са сигурни, че никой друг няма да знае. Така че документите, които сега бяха в ръцете на Шушулката и Волфганг, щяха да са единствени, ако Сам беше мъртъв. Не беше много сложно да се досетя какво следваше в техния сценарий, стига да не си затварях очите, естествено.