— Нищо не спомена за останалите — Тъмната мечка посочи с жест Оливие и Бамби. — Дойдох само за теб.
Слисах се. С мен бяха двама души, готови да ми кажат истината — истина, която можеше да се окаже решаваща не само за моето физическо оцеляване, но и за това на Сам.
— Кого има предвид с това „той“? — попита Оливие. — Къде смята да те води и защо не иска да дойдем и ние?
Преди да измисля какво да отговоря, Бамби реши проблема.
— Аз съм дъщеря на Хале — информира тя Тъмната мечка. — Пристигнах от Виена, за да разкажа каквото знам за човека, който беше баща на Сам и пастрок на Ариел — Ърнест Бен.
— Разбрах — отсече Тъмната мечка, без по лицето му да трепне мускул.
Напъхах Язон в раницата си и го потупах по главата. Не исках да го оставям сам в къщата в момент, когато нямах представа къде отивам и колко ще отсъствам, метнах на гръб раницата заедно с винаги готовата за път чанта, взех и малко дрехи, които прецених, че ще са ни необходими за по-дълъг преход в планина. Седнах на седалката до Тъмната мечка в лендроувъра му, а Оливие и Бетина се настаниха отзад. Така извръщайки се към тях, за да слушам разказа на Бетина, щях да мога да поглеждам и към пътя зад нас да не би някой да ни следи.
— И така — обърнах се към Бамби и Оливие, когато напуснахме града и се насочихме на север покрай Континентъл Дивайд, — не мога да ви кажа къде отиваме, защото и аз самата нямам представа. Поне знам с кого отиваме да се срещнем. Мога да ви уверя единствено, че това не е излет в планината. Ще стигнем до дъното на всичко, за което говорихме.
Оливие гледа известно време объркано, след което изведнъж проумя и възкликна:
— Господи! Да не искаш да кажеш, че той не е мъртъв?
Кимнах бавно. Едно нещо бях успяла да свърша както трябва — запазих тайната за това, че Сам е жив. Много скоро това щеше да се промени, докато разнищваме бъркотията.
— Но ако Сам е жив… тогава кого е убил Волфганг? — попита Бамби. Очевидно беше с доста по-бързи реакции, отколкото си мислех първоначално.
Погледнах Оливие смутено.
— О, не! — схвана той доста бързо. — Усещах, че нещо не е съвсем наред през последния месец. Не е възможно толкова време да не даде никакви признаци на живот. Знаех, че отиде със задача в Сан Франциско същата седмица, в която и братовчед ти беше убит, и тъй като нямаме обичай да се търсим по време на акция, реших да изчакам. Странно бе, че след бруталното убийство на наш сътрудник във връзка със случай, върху който и аз работя вече близо пет години, не получих никакво известие. Дори си мислех да го потърся, но реших, че за да не ми се обади, Терон е имал достатъчно основания. А те наистина са били сериозни — горчиво се усмихна Оливие.
Скоро пътят навлезе сред гъсти борови гори с бързи тъмни реки и водопади, чиито сребристи ленти се мяркаха между дърветата. Вдишвах с пълни гърди чистия въздух с аромат на бор, докато слушах историята на Бамби. Постепенно и последните няколко парченца от мозайката, която от толкова време се опитвах да подредя, се наместваха.
— Майка ми Хале била отгледана от баща си Хилман фон Хаузер — подхвана тя. — Както виждаш двамата с Волфганг носим фамилията на дядо ни.
— От телефонен разговор с майка си Джързи научих, че вие с Волфганг имате различни бащи — опитах се да избегна аз директното изричане на факта, че Бетина е незаконно дете на твърде дръзкия ми баща Огъстъс.
— Бащите ни са различни, но сме с едно и също фамилно име — обясни Бамби. — Бащата на Волфганг, нейният законен съпруг, всъщност е Ърнест Бен.
Трудно нещо можеше да ме изненада вече в моето семейство, но като имам предвид думите й, че Волфганг е бил причина за смъртта на Сам, нещата придобиваха малко по-различно измерение, защото излизаше, че Сам и Волфганг имат един и същи баща — Ърнест. Оказваше се, че са полубратя. Така както ние с нея бяхме полусестри, деца на един общ баща — Огъстъс. Хвърлих бегъл поглед към Тъмната мечка и забелязах, че той кимна утвърдително.
— Знаех за това — обади се той. — Познавах Ърнест Бен от много години. Много хубав мъж и богат. Появи се в северните райони на Айдахо доста преди началото на войната, за да купува мини — петдесет хиляди акра северно от Лапуай, където можеш да срещнеш склонове, по които едва ли е стъпвал човешки крак, и пещери с минерални залежи — огромен къс от майката земя, който никой не беше изследвал. По време на войната, естествено, стана още по-богат.
След войната той, прехвърлил четирийсетте, се върна в Европа, ожени се за една млада жена на име Хале и остана там известно време. Роди им се син Волфганг. Най-неочаквано Ърнест се върна към имота си в Айдахо северно от Лапуай, но без жената и детето. Каза, че починали. Поиска разрешение да се ожени за дъщеря ми Светлия облак, която познаваше от дете. Тя много го харесваше, но подобен брак бе нещо… твърде необичайно. Ърнест Бен беше бял мъж от далечна страна. Откъде можехме да сме сигурни, че ще иска да приеме нашите обичаи? Че няма да иска да напусне отново нашите земи? Може би никога нямаше да се върне повече?