„Приятната“ част идва от това, че свързва погрешните хора. Стремящият се към престиж и властолюбив мой баща щеше да е съвършеният партньор за Хале, той щеше да й даде чудесната арийска основа, която една красива руса жена от семейство с националистични убеждения може да иска. Резултат на тази връзка е Бамби. Докато Ърнест и майка ми Джързи се свързват в по-късен етап от живота си и се опитват да са щастливи, доколкото това е възможно за достатъчно травматизирани и изтерзани от живота двама души.
Така че петното, което Ърнест никога не успял да изтрие от себе си, е нещо, което той разбира и осъзнава едва след брака си с Хале фон Хаузер. И не толкова за това, което баща й е направил по време на войната като един от производителите на оръжие, с което Хале доста се гордеела, но също и за това къде са отишли изкопаемите, добити от Ърнест през всичките тези години и предадени в ръцете на „неутралния“ му баща холандец Йероним Бен.
Ърнест се заел с бавната и болезнена задача да събере семейната история, която никой не знаел изцяло. Щом установил, че Огъстъс и Йероним са натрупали огромното си богатство чрез страданието на други — Йероним бил съвсем наясно какво прави, — бил съкрушен. Но разбирайки, че е бил използван като оръдие от човека, когото доскоро е смятал за свой баща, не само за развъждането на по-висша раса, но и за да контролира света, това вече го лишило дори от желанието за живот.
Майката на момичетата — Зоуи, от друга страна, заминала за окупирана Франция с надеждата, че ще успее да убеди своя прелъстител да отведе дъщеря им Хале извън завзетата от немците територия, но попаднала в капан, подобно на Пандора и Лаф — във Виена. Най-вероятно тя тайно се е подсмихвала, когато в Париж седеше на масата срещу мен и прекрасния ми любовник нацист — което бе своеобразно повторение на нейната съдба между войните.
Но истинската ирония за всички тези хора бе, че благодарение на познанството и връзките им с Йероним Бен, Хилман фон Хаузер и Адолф Хитлер, според Бамби, те не само са оцелели по време на войната, но в случая на Пандора и Зоуи са можели и да помагат на стотици други да избегнат репресиите. Сред тях, естествено, са и хора като съпруга на Пандора, Дакиан Басаридис, създал канал за спасение на бегълци през Южна Франция.
— Знае ли Волфганг подробности от тази история… или дори факта, че Сам е негов брат? — попитах Бамби.
Тя мълча известно време, насочила сериозните си златисти очи към мен.
— Не съм сигурна — отвърна след време. — Това, в което съм убедена, е, че винаги е бил под силното влияние на майка ни — основната причина, поради която Лафкадио го презира, макар да не обича да говорим за това. Научих всичко от случайно подхвърлени от Лафкадио реплики и факти, които пък той бе разбрал преди много години от Ърнест при пристигането му от Айдахо да се срещне с Пандора и да говори с нея. Изглежда тя е била наясно с всичко от самото начало.
Безсъмнено!
Спомних си думите на Волфганг, когато стояхме под стъкления покрив на неговия замък и съзерцавахме водите на Дунав в нощта, малко преди да се отдадем на любовта си: „Бях съвсем малък, когато баща ми ме заведе да я видя. Тя пееше тогава “Das himmlische Leben". Погледна ме с онези невероятни нейни очи… Твоите очи."
— След като се ожени за дъщеря ми — обади се Тъмната мечка, — Ърнест Бен се върна на два пъти в Европа. Сам бе на три години, когато Ърнест поиска да се види с Пандора, майката на неговия брат Огъстъс, за да говорят по важен семеен въпрос. Второто пътуване бе по повод погребението на Пандора, много скоро след смъртта на Светлия облак, и тогава отведе Сам със себе си. Пандора му бе предала нещо, което трябвало да получи лично, така ми каза. При завръщането си в Айдахо той напусна резервата завинаги.
Исках да задам още един въпрос. За щастие, вече бях свикнала с неочакваните отговори. Дори не трепвах вече.
— Как стана така, че отиде да живееш при Лафкадио след смъртта на майка си? — попитах Бамби. — Отпреди ли го познаваше?
— Майка ми не е починала. Тя си е жива и здрава, доколкото знам… макар че откакто съм напуснала дома ни преди десет години не съм я виждала. — Бамби присви очи, докато говореше. — Мислех, че вече си разбрала, че на дъното на всичко е тя!
Ако майката на Бетина, Хале фон Хаузер, стоеше зад всичко това и ако наистина беше толкова ужасна, че съпругът й да избяга от нея и да се ожени за Светлия облак, дори дъщеря й предпочита да се махне от дома едва петнайсетгодишна, за да заживее при чичо ми Лаф, ставаше ясно, че Волфганг е свързан с тъмната страна на семейството.